Псалми 69
1 За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
For the music director. To the tune “Lilies.” A psalm of David. God, please save me, because the water is up to my neck!
2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
I'm sinking deeper into the mud—there's no solid ground for me to stand. I find myself in deep water; floods wash over me.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
I'm so tired of screaming out for help my throat is totally raw. My eyes are worn out looking for my God to help me.
4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
Those who hate me for no reason are more than the number of hairs on my head. Many enemies try to destroy me by telling lies. How can I give back what I didn't steal?
5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
God, you know how foolish I am! My sins are not hidden from you.
6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
Don't let those who trust you be ashamed because of me, Lord God Almighty. Don't let those who follow you be disgraced because of me, God of Israel.
7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
For your sake I put up with the insults; my face shows my embarrassment.
8 Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
I have become a foreigner to my brother Israelites; a stranger to my very own brothers.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
My devotion for your house is burning me up inside; the insults of those who insulted you have fallen on me.
10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
I wept and I fasted, but they mocked me;
11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
I mourned in sackcloth, but they laughed at me.
12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
People sitting by the town gate gossip about me. I'm the subject of rude songs sung by drunks.
13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
But my prayer is to you, Lord, believing this is a good time to respond to me. God, in your wonderful trustworthy love, answer me with your sure salvation.
14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
Please rescue me from the mud—don't let me sink! Save me from those who hate me and from drowning in the deep waters!
15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
Don't let the flood waters wash over me. Don't let the deep waters pull me down. Don't let the grave close over me.
16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
Please answer my prayers, Lord, for you are good and love me with your trustworthy love; because of your kindness, please help me.
17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
Don't turn away from me, your servant. Please answer me quickly because I'm in trouble.
18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
Come here and rescue me; set me free from my enemies.
19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
You—you know my shame, my disgrace, my humiliation. You see everything my enemies are doing.
20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
Insults have broken my heart—I am so sick there is no cure. I looked for some sympathy, but there was no one! Nobody showed me any compassion.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
Instead they gave me bitter herbs to eat and vinegar to drink.
22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
May the table set before them become a trap for them, a net that catches them, bringing punishment.
23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
May their eyes become blind so they cannot see, and may their backs always be bent low in dejection.
24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
Pour out your judgment on them; chase them down in your fierce anger.
25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
Let the places where they live be deserted. Let their homes be abandoned.
26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
For they persecute those you have punished, and make it even more painful for those you have disciplined.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
Punish them for the evil they have done. Don't acquit them.
28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
Blot out their names from the Book of Life. Don't let them be listed with those who do right.
29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
But I am suffering and in physical pain. God, please save me and keep me safe.
30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
I will praise God's character in song; I will say how incredible he is and how thankful I am.
31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
The Lord is happier with this than with offering animals as sacrifices: cattle, or bulls with horns and hooves.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
The humble will see this and be happy. May God encourage everyone who comes to him.
33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
God hears the poor, and he does not ignore his people who are in prison.
34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
Praise him heaven and earth, the seas and everything that lives in them!
35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
For God will save Zion, and rebuild the cities of Judah. They will live there and own the land.
36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
The descendants of those who follow him will inherit the land, and those who love him will live there.
