Псалми 62
1 За първия певец, по Едутуна. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.
To the victorie on Iditum, the salm of Dauid. Whether my soule schal not be suget to God; for myn heelthe is of hym.
2 Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.
For whi he is bothe my God, and myn heelthe; my `taker vp, Y schal no more be moued.
3 До кога, всички вие, ще нападате човека За да го съборите като наведена стена и разклатен плет?
Hou longe fallen ye on a man? alle ye sleen; as to a wal bowid, and a wal of stoon with out morter cast doun.
4 Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села)
Netheles thei thouyten to putte awei my prijs, Y ran in thirst; with her mouth thei blessiden, and in her herte thei cursiden.
5 Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам помощ.
Netheles, my soule, be thou suget to God; for my pacience is of hym.
6 Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.
For he is my God, and my saueour; myn helpere, Y schal not passe out.
7 У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.
Myn helthe, and my glorie is in God; God is the yyuer of myn help, and myn hope is in God.
8 Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села)
Al the gaderyng togidere of the puple, hope ye in God, schede ye out youre hertis bifore hym; God is oure helpere with outen ende.
9 Наистина ниско поставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа. Турени на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-леки от суетата.
Netheles the sones of men ben veyne; the sones of men ben liers in balauncis, that thei disseyue of vanytee in to the same thing.
10 Не уповавайте на насилие, И не се надявайте суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте към него сърцето си.
Nile ye haue hope in wickidnesse, and nyle ye coueyte raueyns; if ritchessis be plenteuouse, nyle ye sette the herte therto.
11 Едно нещо каза Бог, да! две неща чух, - Че силата принадлежи на Бога,
God spak onys, Y herde these twei thingis, that power is of God, and, thou Lord, mercy is to thee;
12 И че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.
for thou schalt yelde to ech man bi hise werkis.
