Псалми 59
1 За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която бе Давид, за да го убият. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.
Til songmeisteren; «tyn ikkje»; av David; ein miktam, då Saul sende folk som gjætte på huset og vilde drepa honom. Frels meg frå mine fiendar, min Gud, berga meg frå deim som stend upp imot meg!
2 Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.
Frels meg frå deim som gjer urett, og berga meg frå blodgiruge menner!
3 Защото, ето, причакват за да уловят душата ми; Силните се събират против мене, Не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях.
For sjå, dei ligg på lur etter mi sjæl, sterke menner slær seg saman imot meg, Herre, utan mi misgjerd og utan mi synd.
4 Без да има в мене вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш и виж.
Utan mi skuld renner dei fram og gjer seg ferdige. Vakna og møt meg, og sjå!
5 Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всички народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села)
Ja du, Herre, allhers drott, Israels Gud, vakna til å heimsøkja alle heidningar, ver ikkje nådig mot nokon av dei falske nidingar! (Sela)
6 Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.
Dei kjem att um kvelden, dei hyler som hundar og renner kring i byen.
7 Ето, те бълват думи с устата си; Мечове има в устните им, Понеже, думат те: Кой слуша?
Sjå, dei let det gøysa ut or munnen sin, der er sverd i deira lippor, for: «Kven høyrer?»
8 Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.
Men du, Herre, lær åt deim, du spottar alle heidningar.
9 О Сило моя, на Тебе ще се надея. Защото Бог ми е крепост.
Mot hans magt vil eg venta på deg, for Gud er mi borg.
10 Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя повалянето на ония, които ме причакват.
Min Gud vil møta meg med si nåde, Gud vil lata meg sjå med lyst på deim som lurer på meg.
11 Да ги не убиеш, да не би да забравят това моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свели ги, Господи, защитниче наш.
Drep deim ikkje, at ikkje mitt folk skal gløyma det! Driv deim ikring ved di magt og støyt deim ned, du Herre, vår skjold!
12 Поради греха на устата си, поради думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.
Kvart ord på deira lippor er ei synd i deira munn; lat deim so verta fanga i sitt ovmod og for den banning og lygn som dei talar!
13 Довърши го с гняв, довърши ги да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова И до краищата на земята. (Села)
Gjer ende på deim i vreide, gjer ende på deim, so dei ikkje meir er til, og lat dei vita at Gud er Herre i Jakob, alt til endarne av jordi! (Sela)
14 Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;
Og dei kjem att um kvelden, hyler som hundar og renner kring i byen.
15 Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта не наситени.
Dei flakkar um etter mat, vert dei ikkje mette, nattar dei yver.
16 А аз ще пия за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ме станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.
Men eg vil syngja um di magt og um morgonen lovsyngja di miskunn; for du er mi borg og mi livd den dag eg er i naud.
17 О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото Ти, Боже, милостиви мой Бог, Си крепост моя.
Min styrke! for deg vil eg syngja; for Gud er mi borg, min miskunnsame Gud.
