Псалми 55
1 За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение. Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми.
Psalmus, in finem, In hymnis intellectus David. Exaudi Deus orationem meam, et ne despexeris deprecationem meam:
2 Внимавай в мене и отговори ми. Безпокоя се в тъженето си, и стена;
intende mihi, et exaudi me. Contristatus sum in exercitatione mea: et conturbatus sum
3 Поради гласа на неприятеля, Поради присъствието на нечестивия; Защото приписват на мене беззаконие, И с гняв ми враждуват,
a voce inimici, et a tribulatione peccatoris. Quoniam declinaverunt in me iniquitates, et in ira molesti erant mihi.
4 Сърцето ми тъжи дълбоко в мене, И смъртен ужас ме нападна;
Cor meum conturbatum est in me: et formido mortis cecidit super me.
5 Страх и трепет дойдоха върху мене, И ужас ме потопи.
Timor et tremor venerunt super me: et contexerunt me tenebrae:
6 И рекох: Дано да имах крила като гълъба! Щях да отлетя и да си почина.
Et dixi: Quis dabit mihi pennas sicut columbae, et volabo, et requiescam?
7 Ето, щях да бягам надалеч, Щях да живея в пустинята; (Села)
Ecce elongavi fugiens: et mansi in solitudine.
8 Щях да ускоря бягането си От вихъра и от бурята.
Expectabam eum, qui salvum me fecit a pusillanimitate spiritus, et tempestate.
9 Опропасти ги, Господи, и раздели съвета им; Защото видях насилие и разпра в града.
Praecipita Domine, divide linguas eorum: quoniam vidi iniquitatem, et contradictionem in civitate.
10 Денем и нощем го обикалят по стените му, И беззаконие и зло има всред него;
Die ac nocte circumdabit eam super muros eius iniquitas: et labor in medio eius,
11 Нечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.
et iniustitia. Et non defecit de plateis eius usura et dolus.
12 Понеже не беше неприятел, който ме укори, - Това бих претърпял, - Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - Тогава бих се скрил от него;
Quoniam si inimicus meus maledixisset mihi, sustinuissem utique. Et si is, qui oderat me, super me magna locutus fuisset: abscondissem me forsitan ab eo.
13 Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел.
Tu vero homo unanimis: dux meus, et notus meus:
14 Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом.
Qui simul mecum dulces capiebas cibos: in domo Dei ambulavimus cum consensu.
15 Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им има злодейство. (Sheol h7585)
Veniat mors super illos: et descendant in infernum viventes: Quoniam nequitiae in habitaculis eorum: in medio eorum. (Sheol h7585)
16 Но аз към Бога ще извикам; И Господ ще ме избави.
Ego autem ad Deum clamavi: et Dominus salvabit me.
17 Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена; И Той ще чуе гласа ми.
Vespere, et mane, et meridie narrabo et annunciabo: et exaudiet vocem meam.
18 Ще избави душата ми и ще я успокои от боя, който е против мене; защото мнозина са с мене.
Redimet in pace animam meam ab his, qui appropinquant mihi: quoniam inter multos erant mecum.
19 Бог, Който се е възцарил преди вековете, Ще чуе и ще ги съкруши, (Села) Ще съкруши човеците, които неизменно Не се боят от Бога.
Exaudiet Deus, et humiliabit illos, qui est ante saecula. Non enim est illis commutatio, et non timuerunt Deum:
20 Всеки един от тях простира ръце против ония, които са в мир с него; Нарушава съюза си.
extendit manum suam in retribuendo. Contaminaverunt testamentum eius,
21 Устата му са по-мазни от масло, Но в сърцето му има война; Думите му са по-меки от дървено масло, Но пак са голи саби.
divisi sunt ab ira vultus eius: et appropinquavit cor illius. Molliti sunt sermones eius super oleum: et ipsi sunt iacula.
22 Възложи на Господа това, което ти е изложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.
Iacta super Dominum curam tuam, et ipse te enutriet: non dabit in aeternum fluctuationem iusto.
23 Но ти, Боже ще ги сведеш в гибелния ров; Мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината на дните си; Но аз ще уповавам на Тебе.
Tu vero Deus deduces eos, in puteum interitus. Viri sanguinum, et dolosi non dimidiabunt dies suos: ego autem sperabo in te Domine.
