Псалми 52

1 За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

Why boast thou thyself in mischief, O mighty man? The loving kindness of God is continual.

2 Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

Thy tongue devises wickedness, like a sharp razor, working deceitfully.

3 Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села)

Thou love evil more than good, and lying rather than to speak righteousness. (Selah)

4 Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

Thou love all devouring words, O thou deceitful tongue.

5 Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, Ще те изкорени от земята на живите. (Села)

God will likewise destroy thee forever. He will take thee up, and pluck thee out of thy tent, and root thee out of the land of the living. (Selah)

6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят и рекат:

The righteous also shall see, and fear, and shall laugh at him, saying,

7 Ето човек, който не прави Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше на нечестието си.

Lo, this is the man who did not make God his strength, but trusted in the abundance of his riches, and strengthened himself in his wickedness.

8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

But as for me, I am like a green olive tree in the house of God. I trust in the loving kindness of God forever and ever.

9 Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

I will give thee thanks forever, because thou have done it. And I will hope in thy name in the presence of thy sanctified, for it is good.