Псалми 49
1 За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
Hear this, all ye people; give ear, all ye inhabitants of the world:
2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
Both low and high, rich and poor, together.
3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
My mouth shall speak of wisdom; and the meditation of my heart shall be of understanding.
4 Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
I will incline mine ear to a parable: I will open my dark saying upon the harp.
5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
Wherefore should I fear in the days of evil, when the iniquity of my heels shall compass me about?
6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
They that trust in their wealth, and boast themselves in the multitude of their riches;
7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
None of them can by any means redeem his brother, nor give to God a ransom for him:
8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
( For the redemption of their soul is precious, and it ceaseth for ever: )
9 Та да живее вечно И да не види изтление.
That he should still live for ever, and not see corruption.
10 Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
For he seeth that wise men die, likewise the fool and the brutish person perish, and leave their wealth to others.
11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
Their inward thought is, that their houses shall continue for ever, and their dwelling places to all generations; they call their lands after their own names.
12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
Nevertheless man being in honour abideth not: he is like the beasts that perish.
13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
This their way is their folly: yet their posterity approve their sayings. (Selah)
14 Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
Like sheep they are laid in the grave; death shall feed on them; and the upright shall have dominion over them in the morning; and their beauty shall consume in the grave from their dwelling. (Sheol h7585)
But God will redeem my soul from the power of the grave: for he shall receive me. (Selah) (Sheol h7585)
16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
Be not thou afraid when one is made rich, when the glory of his house is increased;
17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
For when he dieth he shall carry nothing away: his glory shall not descend after him.
18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
Though while he lived he blessed his soul: and men will praise thee, when thou doest well to thyself.
19 Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
He shall go to the generation of his fathers; they shall never see light.
20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
Man that is in honour, and understandeth not, is like the beasts that perish.
