Псалми 39
1 За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.
Au maître de chant, à Idithun. Chant de David. Je disais: " Je veillerai sur mes voies, de peur de pécher par la langue; je mettrai un frein à ma bouche, tant que le méchant sera devant moi. "
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
Et je suis resté muet, dans le silence; je me suis tu, quoique privé de tout bien. Mais ma douleur s'est irritée,
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
mon cœur s'est embrasé au-dedans de moi; dans mes réflexions un feu s'est allumé, et la parole est venue sur ma langue.
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
Fais-moi connaître, Yahweh, quel est le terme de ma vie; quelle est la mesure de mes jours; que je sache combien je suis périssable.
5 Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
Tu as donné à mes jours la largeur de la main, et ma vie est comme un rien devant toi. Oui, tout homme vivant n'est qu'un souffle. — Séla.
6 Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.
Oui, l'homme passe comme une ombre; oui, c'est en vain qu'il s'agite; il amasse, et il ignore qui recueillera.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
Maintenant, que puis-je attendre, Seigneur? Mon espérance est en toi.
8 Избави ме от всичките ми беззакония.
Délivre-moi de toutes mes transgressions; ne me rends pas l'opprobre de l'insensé.
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
Je me tais, je n'ouvre plus la bouche, car c'est toi qui agis.
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
Détourne de moi tes coups; sous la rigueur de ta main, je succombe!
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)
Quand tu châties l'homme, en le punissant de son iniquité, tu détruis, comme fait la teigne, ce qu'il a de plus cher. Oui, tout homme n'est qu'un souffle. — Séla.
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.
Ecoute ma prière, Yahweh, prête l'oreille à mes cris, ne sois pas insensible à mes larmes! Car je suis un étranger chez toi, un voyageur, comme tous mes pères.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
Détourne de moi le regard et laisse-moi respirer, avant que je m'en aille et que je ne sois plus!
