Псалми 38
1 Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
En salme av David; til ihukommelse. Herre, straff mig ikke i din vrede, og tukt mig ikke i din harme!
2 Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
For dine piler har rammet mig, og din hånd er falt tungt på mig.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
Det er intet friskt i mitt kjød for din vredes skyld, det er ingen fred i mine ben for min synds skyld.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
For mine misgjerninger går over mitt hode, som en tung byrde er de mig for tunge.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
Mine bylder lukter ille, de råtner for min dårskaps skyld.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
Jeg er kroket, aldeles nedbøiet; hele dagen går jeg i sørgeklær.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
For mine lender er fulle av brand, og det er intet friskt i mitt kjød.
8 Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
Jeg er kold og stiv og aldeles knust, jeg hyler for mitt hjertes stønnen.
9 Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
Herre, for ditt åsyn er all min lengsel, og mitt sukk er ikke skjult for dig.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
Mitt hjerte slår heftig, min kraft har sviktet mig, og mine øines lys, endog det er borte for mig.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
Mine venner og mine frender holder sig i avstand fra min plage, og mine nærmeste står langt borte.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
Og de som står mig efter livet, setter snarer, og de som søker min ulykke, taler om undergang, og på svik tenker de den hele dag.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
Og jeg er som en døv, jeg hører ikke, og som en stum, som ikke later op sin munn.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
Ja, jeg er som en mann som ikke hører, og som ikke har motsigelse i sin munn.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
For til dig, Herre, står mitt håp; du skal svare, Herre min Gud!
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
For jeg sier: De vil ellers glede sig over mig; når min fot vakler, ophøier de sig over mig.
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
For jeg er nær ved å falle, og min smerte er alltid for mig.
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
For jeg bekjenner min misgjerning, jeg sørger over min synd.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
Og mine fiender lever, er mektige, og mange er de som hater mig uten årsak.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
Og de som gjengjelder godt med ondt, står mig imot, fordi jeg jager efter det gode.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
Forlat mig ikke, Herre! Min Gud, vær ikke langt borte fra mig!
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
Skynd dig å hjelpe mig, Herre, min frelse!
