Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
Psalmus David, in finem pro susceptione matutina. Deus Deus meus respice in me: quare me dereliquisti? longe a salute mea verba delictorum meorum.
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
Deus meus clamabo per diem, et non exaudies: et nocte, et non ad insipientiam mihi.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
Tu autem in sancto habitas, Laus Israel.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
In te speraverunt patres nostri: speraverunt, et liberasti eos.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
Ad te clamaverunt, et salvi facti sunt: in te speraverunt, et non sunt confusi.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
Ego autem sum vermis, et non homo: opprobrium hominum, et abiectio plebis.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
Omnes videntes me, deriserunt me: locuti sunt labiis, et moverunt caput.
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
Speravit in Domino, eripiat eum: salvum faciat eum, quoniam vult eum.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
Quoniam tu es, qui extraxisti me de ventre: spes mea ab uberibus matris meae.
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
In te proiectus sum ex utero: de ventre matris meae Deus meus es tu,
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
ne discesseris a me: Quoniam tribulatio proxima est: quoniam non est qui adiuvet.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
Circumdederunt me vituli multi: tauri pingues obsederunt me.
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
Aperuerunt super me os suum, sicut leo rapiens et rugiens.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
Sicut aqua effusus sum: et dispersa sunt omnia ossa mea. Factum est cor meum tamquam cera liquescens in medio ventris mei.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
Aruit tamquam testa virtus mea, et lingua mea adhaesit faucibus meis: et in pulverem mortis deduxisti me.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
Quoniam circumdederunt me canes multi: concilium malignantium obsedit me. Foderunt manus meas et pedes meos:
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
dinumeraverunt omnia ossa mea. Ipsi vero consideraverunt et inspexerunt me:
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
diviserunt sibi vestimenta mea, et super vestem meam miserunt sortem.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
Tu autem Domine ne elongaveris auxilium tuum a me: ad defensionem meam conspice.
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Erue a framea Deus animam meam: et de manu canis unicam meam:
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Salva me ex ore leonis: et a cornibus unicornium humilitatem meam.
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
Narrabo nomen tuum fratribus meis: in medio ecclesiae laudabo te.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
Qui timetis Dominum laudate eum: universum semen Iacob glorificate eum:
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
Timeat eum omne semen Israel: quoniam non sprevit, neque despexit deprecationem pauperis: Nec avertit faciem suam a me: et cum clamarem ad eum exaudivit me.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
Apud te laus mea in ecclesia magna: vota mea reddam in conspectu timentium eum.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
Edent pauperes, et saturabuntur: et laudabunt Dominum qui requirunt eum: vivent corda eorum in saeculum saeculi.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
Reminiscentur et convertentur ad Dominum universi fines terrae: Et adorabunt in conspectu eius universae familiae Gentium.
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
Quoniam Domini est regnum: et ipse dominabitur Gentium.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
Manducaverunt et adoraverunt omnes pingues terrae: in conspectu eius cadent omnes qui descendunt in terram.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
Et anima mea illi vivet: et semen meum serviet ipsi.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
Annunciabitur Domino generatio ventura: et annunciabunt caeli iustitiam eius populo qui nascetur, quem fecit Dominus.
