Псалми 2

1 Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

Hvorfor fnyse Hedningerne, og grunde Folkene paa Forfængelighed?

2 Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия помазаник, като казват:

Jordens Konger rejse sig, og Fyrsterne raadslaa tilsammen imod Herren og imod hans salvede:

3 Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

„Lader os sønderrive deres Baand og kaste deres Reb af os!‟

4 Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

Han, som bor i Himlene, ler; Herren spotter dem.

5 Това ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:

Da skal han tale til dem i sin Vrede og forfærde dem i sin Harme:

6 Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

„Jeg har dog indsat min Konge over Zion, mit hellige Bjerg.‟

7 Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

Jeg vil fortælle om et beskikket Raad; Herren sagde til mig: Du er min Søn; jeg fødte dig i Dag.

8 Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

Begær af mig, saa vil jeg give dig Hedningerne til din Arv og Jordens Grænser til din Ejendom.

9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

Du skal sønderslaa dem med et Jernspir, ligesom Pottemagerkar skal du sønderbryde dem.

10 Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.

Og nu, I Konger, handler klogelig! lader eder undervise, I Dommere paa Jorden!

11 Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

Tjener Herren med Frygt og fryder eder med Bæven!

12 Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.

Kysser Sønnen, at han ikke bliver vred, og I skulle omkomme paa Vejen; thi om et lidet vil hans Vrede optændes; salige alle de, som forlade sig paa ham!