Псалми 18
1 За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
Нәғмичиләрниң бешиға тапшурулуп оқулсун дәп, Пәрвәрдигарниң қули Давут язған күй; Пәрвәрдигар уни барлиқ дүшмәнлиридин һәм Саул падишаниң қолидин қутқузған күни, у Пәрвәрдигарға муну күйниң сөзлирини ейтти: — Аһ, Пәрвәрдигарим, мениң күч-қудритим, Мән сени сөйимән!
2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
Пәрвәрдигар мениң хада теғим, мениң қорғиним, мениң ниҗаткаримдур! Мениң Тәңрим, мениң қорам тешим, мән Униңдин һимайә тапимән; У мениң қалқиним, мениң қутқузғучи мүңгүзүм, мениң егиз мунаримдур!
3 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
Мәдһийиләргә лайиқ Пәрвәрдигарға нида қилимән, Шунда дүшмәнлиримдин қутқузулимән;
4 Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
Өлүмниң асарәтлири мени қоршивалди, Ихлассизларниң ямрап кетиши мени қорқитивәтти;
Тәһтисараниң танилири мени чирмивалди, Өлүм сиртмақлири алдимға кәлди. (Sheol h7585)
6 В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
Қийналғинимда мән Пәрвәрдигарға нида қилдим, Худайимға пәряд көтәрдим; У ибадәтханисидин авазимни аңлиди, Мениң пәрядим Униң һозуриға кәлди, Униң қулиқиға кирди.
7 Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
Шу чағ йәр-зимин тәврәп, силкинип кәтти, Тағларниң һуллири дәһшәтлик тәврәнди, силкинип кәтти; Чүнки У ғәзәпләнди.
8 Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Униң димиғидин ис өрләп туратти, Ағзидин чиққан от һәммисини жутувәтти; Униңдин көмүр чоғлири чиқти;
9 Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
У асманларни тазим қилдуруп чүшти, Пути асти тум қараңғулуқ еди.
10 Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
Бир керубни минип пәрваз қилди, Шамалниң қанатлирида ғуюлдап учуп кәлди.
11 Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
У қараңғулуқни өзиниң йошурунидиған җайи қилди, Суларниң қараңғусини, Асманларниң қоюқ булутлирини, Өз әтрапида чедири қилди.
12 О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
Униң алдидики йоруқлуқтин, Қоюқ булутлар, мөлдүр, отлуқ чоғлар чиқип өтти;
13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
Пәрвәрдигар асманда гүлдүрлиди; Һәммидин Алий Болғучи авазини яңратти, Мөлдүр вә отлуқ чоғлар билән.
14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
Бәрһәқ, У оқлирини етип, [дүшмәнлиримни] тарқитивәтти; Чақмақларни чақтуруп, уларни қийқас-чуқанға салди;
15 Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
Шуниң билән деңизларниң тәкти көрүнүп қалди, Аләмниң һуллири ашкариланди, Тәнбиһиң билән, Димиғиңдин чиққан нәпәсниң зәрбиси билән, и Пәрвәрдигар.
16 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
У жуқуридин қолини узитип, мени тутти; Мени улуқ сулардин тартип алди.
17 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
У мени күчлүк дүшминимдин, Һәм маңа өчмәнлик қилғучилардин қутқузди; Чүнки улар мәндин күчлүк еди.
18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
Күлпәткә учриған күнүмдә, улар маңа қарши һуҗумға өтти; Бирақ Пәрвәрдигар мениң таянчим еди.
19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
У мени кәңри-азатә бир җайға елип чиқарди; У мени қутқузди, чүнки У мәндин хурсән болди.
20 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
Пәрвәрдигар һәққанийлиғимға қарап маңа илтипат көрсәтти; Қолумниң һалаллиғини У маңа қайтурди;
21 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
Чүнки Пәрвәрдигарниң йоллирини тутуп кәлдим; Рәзиллик қилип Худайимдин айрилип кәтмидим;
22 Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
Чүнки Униң барлиқ һөкүмлири алдимдидур; Мән Униң бәлгүлимилирини өзүмдин нери қилмидим;
23 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
Мән Униң билән ғубарсиз жүрдум, Өзүмни гунадин нери қилдим;
24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
Шуниң үчүн Пәрвәрдигар һәққанийлиғимға қарап, Көз алдидики қолумниң һалаллиғиға қарап, қилғанлиримни қайтурди.
25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
Вападар-меһриванларға Өзүңни вападар-меһриван көрситисән; Ғубарсизларға Өзүңни ғубарсиз көрситисән;
26 Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
Сап диллиқларға Өзүңни сап диллиқ көрситисән; Тәтүрләргә Өзүңни тәтүр көрситисән;
27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
Чүнки аҗиз мөмин хәлиқни қутқузғучи Өзүңдурсән; Бирақ тәкәббур көзләрни шәрмәндә қилисән;
28 Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
Чириғимни җулалиқ қилған Сәндурсән; Пәрвәрдигар Худайим мени басқан қараңғулуқни нурландуриду;
29 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
Чүнки Сән арқилиқ [дүшмән] қошуни арисидин жүгүрүп өттүм; Сән Худайим арқилиқ мән сепилдин атлап өттүм.
30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
Тәңрим — Униң йоли мукәммәлдур; Пәрвәрдигарниң сөзи синап испатланғандур; У Өзигә таянғанларниң һәммисигә қалқандур.
31 Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
Чүнки Пәрвәрдигардин башқа йәнә ким илаһтур? Бизниң Худайимиздин башқа кимму қорам таштур?
32 Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
Йәни белимни күч-қувәт билән ориғучи Тәңри, Йолумни түптүз, мукәммәл қилғучи Тәңридур;
33 Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
У мениң путлиримни кейикниңкидәк [учқур] қилиду, Шуниң билән мени егиз җайлиримда турғузиду;
34 Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
Қоллиримни уруш қилишқа үгитиду, Шуңлашқа биләклирим мис каманни керәләйду;
35 Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
Сән маңа ниҗатлиғиң болған қалқанни ата қилдиң, Нениң оң қолуң мени йөлиди; Сениң мулайим кәмтәрлигиң мени улуқ қилди.
36 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Сән қәдәмлирим астидики җайни кәң қилдиң, Мениң путлирим тейилип кәтмиди.
37 Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
Мән дүшмәнлиримни қоғлап йәттим; Улар һалак болмиғичә һеч янмидим.
38 Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
Қайтидин орнидин туралмас қилип уларни янҗивәттим, Улар путлирим астида жиқилди.
39 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
Сән җәң қилишқа күч билән белимни бағлидиң; Сән маңа һуҗум қилғанларни путум астида егилдүрдүң;
40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
Дүшмәнлиримни көз алдимда арқисиға яндуруп қачқуздуң, Шуниң билән маңа өчмәнләрни йоқаттим.
41 Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
Улар пәряд көтәрди, бирақ қутқузидиған һеч ким йоқ еди; Һәтта Пәрвәрдигарға нида қилди, Уму уларға җавап бәрмиди.
42 Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
Мән уларға соққа берип, шамал учурған топидәк қиливәттим; Кочидики патқақтәк, уларни төкүвәттим.
43 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
Сән мени хәлиқниң низалиридин қутқузғансән; Сән мени әлләрниң беши қилғансән; Маңа ят болған бир хәлиқ хизмитимдә болмақта.
44 Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
Сөзүмни аңлапла улар маңа итаәт қилиду; Ят әлдикиләр маңа бичариләрчә тәслим болиду;
45 Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
Ят әлдикиләр чүшкүнлишип кетиду; Улар өз истиһкамлиридин титригән һалда чиқип келиду;
46 Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
Пәрвәрдигар һаяттур! Мениң Қорам Тешим мубарәкләнсун! Ниҗатлиғим болған Худа [һәммидин] алийдур, дәп мәдһийиләнсун!
47 Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
У, мән үчүн толуқ қисас алғучи Тәңри, Хәлиқләрни маңа бойсундурған [Худадур];
48 Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
У мени дүшмәнлиримдин қутқузған; Бәрһәқ, Сән мени маңа һуҗум қилғанлардин жуқури көтәрдиң; Зораван адәмдин Сән мени қутулдурдуң.
49 Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
Шуниң үчүн мән әлләр арисида Саңа рәхмәт ейтимән, и Пәрвәрдигар; Намиңни улуқлап күйләрни ейтимән;
50 Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
[Пәрвәрдигар] Өзи тиклигән падишаға зор нусрәтләрни беғишлайду; Өзи мәсиһ қилғиниға, Йәни Давутқа һәм униң нәслигә мәңгүгә өзгәрмәс муһәббитини көрситиду.
