Псалми 18
1 За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
Dziedātāju vadonim, Dāvida, Tā Kunga kalpa, dziesma. Šīs dziesmas vārdus viņš runājis uz To Kungu, kad Tas Kungs viņu bija izglābis no visu ienaidnieku rokas un no Saula rokas; tad viņš sacīja: No sirds dziļuma es Tevi mīlēju, Kungs, mans stiprums.
2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
Tas Kungs ir mans akmens kalns, mana pils un mans glābējs, mans stiprais Dievs, mans patvērums, uz ko es paļaujos, manas priekšturamās bruņas un mans pestīšanas rags un mans augstais palīgs.
3 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
Es piesaukšu To Kungu, kas teicams, tad es tapšu atpestīts no saviem ienaidniekiem.
4 Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
Nāves saites ap mani tinās, un Beliala(iznīcības) upes mani izbiedēja.
Elles saites mani apņēma, un nāves valgi mani pārvarēja. (Sheol h7585)
6 В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
Savās bēdās es piesaucu To Kungu un kliedzu uz savu Dievu, tad Viņš klausīja manu balsi no Sava nama, un mana brēkšana Viņa priekšā nāca Viņa ausīs.
7 Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
Zeme tapa kustināta un drebēja, un kalnu pamati trīcēja un kustējās, kad Viņš apskaitās.
8 Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Dūmi uzkāpa no Viņa nāsīm, un rijoša uguns no Viņa mutes, zibeņi no Viņa iedegās.
9 Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
Viņš nolaida debesis un nokāpa, un tumsa bija apakš Viņa kājām.
10 Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
Un Viņš brauca uz ķeruba un skrēja, Viņš skrēja ātri uz vēja spārniem.
11 Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
Viņš lika tumsību Sev par apsegu, Viņa dzīvoklis ap Viņu bija ūdeņu tumsība un biezi padebeši.
12 О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
No spožuma Viņa priekšā šķēlās Viņa padebeši ar krusu un degošiem zibeņiem.
13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
Tas Kungs lika pērkoniem rībēt no debesīm, un tas Visuaugstais pacēla Savu balsi, krusu un degošus zibeņus.
14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
Un Viņš meta Savas bultas un tos izklīdināja, un daudz zibeņus un tos iztrūcināja.
15 Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
Un ūdeņu dziļumi rādījās un zemes pamati tapa atklāti no Tavas bāršanās, - ak Kungs, no Tavu nāšu dvašas pūšanas.
16 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
Viņš izstiepa roku no augstības un ņēma mani, Viņš mani izvilka no lieliem ūdeņiem.
17 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
Viņš mani atpestīja no mana stiprā ienaidnieka un no maniem nīdētājiem, jo tie bija jo vareni ne kā es.
18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
Tie cēlās pret mani manā bēdu laikā; bet Tas Kungs bija mans patvērums.
19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
Un Viņš mani izveda klajumā, Viņš mani izrāva, jo Viņam bija labs prāts uz mani.
20 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
Tas Kungs man atmaksā pēc manas taisnības, pēc manu roku šķīstības Viņš man atdod.
21 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
Jo es esmu sargājis Tā Kunga ceļus, un neesmu atkāpies no sava Dieva.
22 Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
Jo visas Viņa tiesas ir manā priekšā, un Viņa likumus es nelieku nost no sevis.
23 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
Bet es esmu bezvainīgs Viņa priekšā un sargos no grēkiem.
24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
Un Tas Kungs man atdos pēc manas taisnības, pēc manu roku šķīstības priekš Viņa acīm.
25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
Pie tiem svētiem Tu rādies svēts un pie tiem sirdsskaidriem Tu rādies skaidrs.
26 Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
Pie tiem šķīstiem Tu rādies šķīsts, un pie tiem pārvērstiem (un pretdabiskiem) Tu pārvērties (un maldini).
27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
Jo bēdīgus ļaudis Tu atpestī un lepnas acis Tu pazemo.
28 Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
Jo Tu apgaismo manu spīdekli; Tas Kungs, mans Dievs, dara gaišu manu tumsību.
29 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
Jo ar Tevi es varu sadauzīt kara spēku, un ar savu Dievu es varu lēkt pār mūriem.
30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
Tā stiprā Dieva ceļš ir bezvainīgs, Tā Kunga valoda ir šķīsta, Viņš ir par priekšturamām bruņām visiem, kas uz Viņu paļaujas.
31 Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
Jo kur ir kāds Dievs kā vien Tas Kungs? Un kur ir kāds patvērums kā vien mūsu Dievs?
32 Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
Dievs, tas mani apjož ar spēku un dara manus ceļus bezvainīgus.
33 Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
Viņš man kājas dara kā stirnām, un mani uzceļ manā augstā vietā.
34 Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
Viņš manu roku māca karot, tā ka mans elkonis uzvelk vara stopus.
35 Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
Un Tu man dod Savas pestīšanas priekšturamās bruņas, un Tava labā roka mani satur, un Tava laipnība mani paaugstina.
36 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Maniem soļiem Tu esi darījis platu ceļu apakš manis, ka mani krimšļi nav slīdējuši.
37 Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
Es dzīšos pakaļ saviem ienaidniekiem un tos panākšu, un negriezīšos atpakaļ, kamēr tos būšu izdeldējis.
38 Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
Es tos sadauzīšu, ka tie nevarēs celties, tiem jākrīt apakš manām kājām.
39 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
Jo Tu mani apjozīsi ar spēku uz karu, Tu nospiedīsi apakš manis, kas pret mani ceļas.
40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
Tu maniem ienaidniekiem liksi bēgt manā priekšā, un savus nīdētājus es iznīcināšu.
41 Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
Tie brēks, bet glābēja nav, uz To Kungu, bet Viņš tiem neatbild.
42 Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
Es tos sagrūdīšu kā pīšļus vēja priekšā, un tos izārdīšu kā dubļus uz ielām.
43 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
Tu mani izglābsi no ļaužu ķildām, Tu mani iecelsi tautām par galvu; ļaudis, ko es nepazinu, man kalpos.
44 Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
Tie man klausīs ar paklausīgām ausīm, svešnieku bērni manā priekšā mīlīgi rādīsies.
45 Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
Svešinieku bērni nonīks un drebēdami izies no savām pilīm.
46 Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
Tas Kungs ir dzīvs, un slavēts lai ir mans patvērums, un augsti slavēts lai ir Dievs, mans Pestītājs.
47 Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
Tas stiprais Dievs, kas man dod atriebšanu, un tautas nomet apakš manis;
48 Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
Kas mani izrauj no maniem ienaidniekiem; Tu mani paaugstini pār tiem, kas pret mani ceļas, Tu mani izglāb no varas darītājiem.
49 Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
Tāpēc, ak Kungs, es Tevi gribu slavēt starp tautām un dziedāt Tavam vārdam,
50 Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
Jo Tu glābi Savu ķēniņu ar lielu glābšanu, un parādi žēlastību Savam svaidītam, Dāvidam un viņa dzimumam mūžīgi.
