< Псалми 144 >
1 Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
Af David. Lovet være HERREN, min Klippe, som oplærer mine hænder til Strid, mine Fingre til Krig,
2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
min Miskundhed og min Fæstning, min Klippeborg, min Frelser, mit Skjold og den, jeg lider paa, som underlægger mig Folkeslag!
3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
HERRE, hvad er et Menneske, at du kendes ved det, et Menneskebarn, at du agter paa ham?
4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
Mennesket er som et Aandepust, dets Dage som svindende Skygge.
5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
HERRE, sænk din Himmel, stig ned og rør ved Bjergene, saa at de ryger;
6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
slyng Lynene ud og adsplit Fjenderne, send dine Pile og indjag dem Rædsel;
7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
udræk din Haand fra det høje, fri og frels mig fra store Vande,
8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
fra fremmedes Haand, de, hvis Mund taler Løgn, hvis højre er Løgnehaand.
9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
Gud, jeg vil synge dig en ny Sang, lege for dig paa tistrenget Harpe,
10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
du, som giver Konger Sejr og udfrier David, din Tjener.
11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
Fri mig fra det onde Sværd, frels mig fra fremmedes Haand, de, hvis Mund taler Løgn, hvis højre er Løgnehaand.
12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
I Ungdommen er vore Sønner som højvoksne Planter, vore Døtre er som Søjler, udhugget i Tempelstil;
13 Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
vore Forraadskamre er fulde, de yder Forraad paa Forraad, vore Hjorde føder Tusinder, Titusinder paa vore Marker,
14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
fede er vore Okser; intet Murbrud, ingen Udvandring, ingen Skrigen paa Torvene.
15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
Saligt det Folk, der er saaledes stedt, saligt det Folk, hvis Gud er HERREN!