< Псалми 139 >

1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
Para el director del coro. Un salmo de David. Señor, me has examinado por dentro y por fuera, conoces cada parte de mí.
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
Sabes cuándo me siento, y cuándo me levanto. Conoces mis pensamientos, aún cuando me encuentro a la distancia.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Observas a dónde voy y dónde descanso. Estás familiarizado con cada cosa que hago.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
Señor, incluso sabes lo que voy a decir, antes de que lo diga.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Siempre estás ahí, detrás de mí, frente a mí, y alrededor mío. Colocaste tu mano protectora sobre mí.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Tu conocimiento maravilloso rebasa mi comprensión, ¡Llega mucho más lejos que mi entendimiento!
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
¿A dónde puedo ir donde ya no estés? ¿A dónde puedo correr para escapar de tu presencia?
8 Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
Si subo a los cielos, tú estás ahí. Si bajara al Seól, también te encontraría allí. (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
Si tuviera que volar en las alas del alba hacia el este; si tuviera que vivir en la lejana orilla occidental del mar,
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
incluso allí tu mano me guiaría, tu diestra me ayudaría.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
Si le pidiera a las tinieblas que me escondieran, y que la luz se convirtiera en noche a mi alrededor,
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
las tinieblas no fueran tinieblas para ti, y la noche sería tan brillante como el día, porque las tinieblas son como luz ante tu presencia.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
Tú me creaste por dentro y por fuera, me formaste en el vientre de mi madre.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
¡Te alabo porque me hiciste admirable! Maravillosas son tus obras, ¡Me doy cuenta de esto completamente!
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
Cuando mi cuerpo crecía no estuvo oculto de ti, mientras me formé en secreto, cuando en “lo más profundo de la tierra”, era yo entretejido.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Me viste como un embrión, y ante tus ojos ya todos mis días estaban escritos; todos mis días ya estaban diseñados, antes de que ninguno de ellos comenzara.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
Dios, ¡Tus pensamientos son tan valiosos! para mí! ¡Juntándolos, no pueden ser contados!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
Si intentara contarlos, serían más que los granos de al arena en la playa. Sin embargo, cuando me levanto sigo contigo.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
Dios, ¡Si tan solo mataras a los impíos! ¡Asesinos, aléjense de mí!
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
Cuando hablan de ti son muy malos. Desde que son tus enemigos, utilizan tu nombre en vano.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Señor, ¿Acaso no odio yo a los que te odian? ¡Desprecio a aquellos que se rebelan en tu contra!
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
Los odio con tanta amargura, ¡Se han vuelto mis enemigos!
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Examíname cuidadosamente, ¡Oh, Dios! Para que puedas estar seguro de lo que verdaderamente siento. Revísame, para que puedas saber lo que realmente pienso.
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
Por favor, muéstrame si estoy siguiendo alguna clase de ídolo, y guíame en el camino de la vida eterna.

< Псалми 139 >