< Псалми 139 >

1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
למנצח לדוד מזמור יהוה חקרתני ותדע׃
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
אתה ידעת שבתי וקומי בנתה לרעי מרחוק׃
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
ארחי ורבעי זרית וכל דרכי הסכנתה׃
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
כי אין מלה בלשוני הן יהוה ידעת כלה׃
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
אחור וקדם צרתני ותשת עלי כפכה׃
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
פלאיה דעת ממני נשגבה לא אוכל לה׃
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
אנה אלך מרוחך ואנה מפניך אברח׃
8 Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
אם אסק שמים שם אתה ואציעה שאול הנך׃ (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
אשא כנפי שחר אשכנה באחרית ים׃
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
גם שם ידך תנחני ותאחזני ימינך׃
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
ואמר אך חשך ישופני ולילה אור בעדני׃
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
גם חשך לא יחשיך ממך ולילה כיום יאיר כחשיכה כאורה׃
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
כי אתה קנית כליתי תסכני בבטן אמי׃
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
אודך על כי נוראות נפליתי נפלאים מעשיך ונפשי ידעת מאד׃
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
לא נכחד עצמי ממך אשר עשיתי בסתר רקמתי בתחתיות ארץ׃
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
גלמי ראו עיניך ועל ספרך כלם יכתבו ימים יצרו ולא אחד בהם׃
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
ולי מה יקרו רעיך אל מה עצמו ראשיהם׃
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
אספרם מחול ירבון הקיצתי ועודי עמך׃
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
אם תקטל אלוה רשע ואנשי דמים סורו מני׃
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
אשר יאמרך למזמה נשא לשוא עריך׃
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
הלוא משנאיך יהוה אשנא ובתקוממיך אתקוטט׃
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
תכלית שנאה שנאתים לאויבים היו לי׃
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
חקרני אל ודע לבבי בחנני ודע שרעפי׃
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
וראה אם דרך עצב בי ונחני בדרך עולם׃

< Псалми 139 >