Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
Zborovođi. Davidov. Jahve, proničeš me svega i poznaješ,
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
ti znaš kada sjednem i kada ustanem, izdaleka ti već misli moje poznaješ.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Hodam li ili ležim, sve ti vidiš, znani su ti svi moji putovi.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
Riječ mi još nije na jezik došla, a ti, Jahve, sve već znadeš.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
S leđa i s lica ti me obuhvaćaš, na mene si ruku svoju stavio.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Znanje to odveć mi je čudesno, previsoko da bih ga dokučio.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Kamo da idem od duha tvojega i kamo da od tvog lica pobjegnem?
Ako se na nebo popnem, ondje si, ako u Podzemlje legnem, i ondje si. (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
Uzmem li krila zorina pa se naselim moru na kraj
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
i ondje bi me ruka tvoja vodila, desnica bi me tvoja držala.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
Reknem li: “Nek' me barem tmine zakriju i nek' me noć umjesto svjetla okruži!” -
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
ni tmina tebi neće biti tamna: noć sjaji kao dan i tama kao svjetlost.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
Jer ti si moje stvorio bubrege, satkao me u krilu majčinu.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
Hvala ti što sam stvoren tako čudesno, što su djela tvoja predivna. Dušu moju do dna si poznavao,
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
kosti moje ne bjehu ti sakrite dok nastajah u tajnosti, otkan u dubini zemlje.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Oči tvoje već tada gledahu djela moja, sve već bješe zapisano u knjizi tvojoj: dani su mi određeni dok još ne bješe ni jednoga.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
Kako su mi, Bože, naumi tvoji nedokučivi, kako li je neprocjenjiv zbroj njihov.
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
Da ih brojim? Više ih je nego pijeska! Dođem li im do kraja, ti mi preostaješ!
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
De, istrijebi, Bože, zlotvora, krvoloci nek' odstupe od mene!
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
Jer podmuklo se bune protiv tebe, uzalud se dižu tvoji dušmani.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Jahve, zar da ne mrzim tvoje mrzitelje? Zar da mi se ne gade protivnici tvoji?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
Mržnjom dubokom ja ih mrzim i držim ih svojim neprijateljima.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Pronikni me svega, Bože, srce mi upoznaj, iskušaj me i upoznaj misli moje:
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
pogledaj, ne idem li putem pogubnim i povedi me putem vječnim!
