Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

Psalmus David, propter Hieremiam. Super flumina Babylonis, illic sedimus et flevimus: cum recordaremur Sion:

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

In salicibus in medio eius, suspendimus organa nostra.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

Quia illic interrogaverunt nos, qui captivos duxerunt nos, verba cantionum: Et qui abduxerunt nos: Hymnum cantate nobis de canticis Sion.

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Quomodo cantabimus canticum Domini in terra aliena?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Si oblitus fuero tui Ierusalem, oblivioni detur dextera mea.

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Adhaereat lingua mea faucibus meis, si non meminero tui: Si non proposuero Ierusalem, in principio laetitiae meae.

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Memor esto Domine filiorum Edom, in die Ierusalem: Qui dicunt: Exinanite, exinanite usque ad fundamentum in ea.

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Filia Babylonis misera: beatus, qui retribuet tibi retributionem tuam, quam retribuisti nobis.

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Beatus, qui tenebit, et allidet parvulos suos ad petram.