Псалми 129

1 Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

En sang ved festreisene. Meget har de trengt mig fra min ungdom av - så sie Israel -

2 Много пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.

meget har de trengt mig fra min ungdom av; men de har ikke fått overhånd over mig.

3 Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

Min rygg har plogmenn pløid, de har gjort sine furer lange.

4 Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

Herren er rettferdig, han har avhugget de ugudeliges rep.

5 Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

De skal bli til skamme og vike tilbake alle de som hater Sion,

6 Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе,

de skal bli som gress på takene, som er visnet før det blir rykket op:

7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

Høstmannen fyller ikke sin hånd, ei heller den som binder kornbånd, sitt fang.

8 Нито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!

Og de som går forbi, sier ikke: Herrens velsignelse være over eder, vi velsigner eder i Herrens navn!