Псалми 129

1 Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

Veisu korkeimmassa Kuorissa. He ovat usein minua ahdistaneet, hamasta nuoruudestani, sanokaan nyt Israel;

2 Много пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.

He ovat usein minua ahdistaneet, hamasta nuoruudestani; mutta ei he minua voittaneet.

3 Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

Kyntäjät ovat minun selkäni päällä kyntäneet, ja vakonsa pitkäksi vetäneet.

4 Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

Herra, joka vanhurskas on, on jumalattomain köydet katkonut.

5 Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

Tulkoon häpiään ja kääntyköön takaperin kaikki, jotka Zionia vihaavat.

6 Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе,

Olkoon niinkuin ruoho kattojen päällä, joka kuivettuu ennen kuin se reväistään ylös,

7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

Joista niittäjä ei kättänsä täytä, eikä lyhteensitoja syliänsä;

8 Нито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!

Eikä yksikään ohitsekäypä sano: olkoon Herran siunaus teidän päällänne: me siunaamme teitä Herran nimeen.