Псалми 109
1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
Neghmichilerning béshigha tapshurulup oqulsun dep, Dawut yazghan küy: — I medhiyemning Igisi Xudayim, jim turma!
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
Mana rezillerning aghzi, mekkarlarning aghzi köz aldimda yoghan échildi; Ular yalghanchi til bilen manga qarshi sözlidi.
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
Nepretlik sözler bilen méni chulghap, Ular bikardin-bikar manga zerbe bermekte.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
Muhebbitim üchün ular manga qarshi shikayetchi boldi, Men bolsam — duagha bérildim.
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
Yaxshiliqim üchün yamanliq, Söygüm üchün nepret qayturdi.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
Herbirining üstide rezil bir adem teyinligeysen, Uning ong yénida bir dewager tursun.
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
U soraq qilin’ghanda eyibdar bolup chiqsun, Duasi gunah dep hésablansun.
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
Künliri qisqa bolsun, Mensipini bashqisi igilisun.
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
Baliliri yétim qalsun, Xotuni tul bolsun.
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
Oghulliri sergerdan tilemchi bolsun, Turghan xarabilikliridin nan izdep.
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
Jazanixor uning igiliki üstige tor tashlisun, Méhnet ejrini yatlar bulap-talisun.
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
Uninggha méhribanliq körsitidighan birsi bolmisun, Yétim qalghan balilirigha iltipat qilghuchi bolmisun.
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
Uning nesli qurutulsun; Kéler ewladida namliri öchürülsun.
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
Ata-bowilirining qebihlikining eyibliri Perwerdigarning yadida qalsun, Anisining gunahi öchürülmisun.
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
Bularning eyibliri daim Perwerdigarning köz aldida bolsun, Shuning bilen U ularning nam-emilini yer yüzidin öchürüp tashlaydu.
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
Chünki [rezil kishi] méhribanliq körsitishni héch ésige keltürmidi, Belki ézilgen, yoqsul hem dili sunuqlarni öltürmekke qoghlap keldi.
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
U lenet oqushqa amraq idi, Shunga lenet uning béshigha kélidu; Bext tileshke rayi yoq idi, Shunga bext uningdin yiraq bolidu.
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
U lenetlerni özige kiyim qilip kiygen; Shunga bular aqqan sudek uning ich-baghrigha, Maydek, söngeklirige kiridu;
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
Bular uninggha yépin’ghan tonidek, Herdaim baghlan’ghan belwéghidek chaplansun.
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
Bular bolsa méni eyibligüchilerge Perwerdigarning békitken mukapati bolsun! Méning yaman gépimni qilghanlarning in’ami bolsun!
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
Biraq Sen, Perwerdigar Rebbim, Öz naming üchün méning teripimde bir ish qilghaysen, Méhir-muhebbiting ela bolghachqa, Méni qutquzghaysen;
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
Chünki men ézilgen hem hajetmendurmen, Qelbim xeste boldi.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
Men quyash uzartqan kölenggidek yoqilay dep qaldim, Chéketke qéqiwétilgendek chetke qéqiwétildim.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
Roza tutqinimdin tizlirim kétidu, Etlirim sizip kétidu.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
Shunglashqa men ular aldida reswa boldum; Ular manga qarashqanda, béshini silkishmekte.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
Manga yardemleshkeysen, i Perwerdigar Xudayim, Özgermes muhebbiting boyiche méni qutquzghaysen;
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
Shuning bilen ular buning Séning qolungdiki ish ikenlikini, Buni qilghuchining Sen Perwerdigar ikenlikini bilsun.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
Ular lenet oquwersun, Sen bext ata qilghaysen; Ular hujum qilishqa turghanda, xijalette qalsun, Biraq qulung shadlansun!
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
Méni eyibligüchiler xijalet bilen kiyinsun, Ular öz shermendilikini özlirige ton qilip yépinsun.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
Aghzimda Perwerdigargha zor teshekkür-medhiye qaytürimen; Berheq, köpchilik arisida turup Uni medhiyileymen;
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
Chünki hajetmenning jénini gunahqa békitmekchi bolghanlardin qutquzush üchün, [Perwerdigar] uning ong yénida turidu.
