< Псалми 107 >
1 Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
"Danket Jahwe, denn er ist gütig; / Ewig währt ja seine Huld!"
2 Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
So sollen sprechen Jahwes Erlöste, / Die er erlöst hat aus Feindeshand,
3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
Und die er gesammelt aus vielen Landen: / Von Ost und West, von Nord und Süd.
4 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
Sie irrten vom Weg in der Wüste und Öde, / Eine Stadt als Wohnsitz fanden sie nicht.
5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
Sie litten Hunger und Durst: / Ihre Seele verzagte in ihnen.
6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
Da schrien sie zu Jahwe in ihrer Not: / Der riß sie heraus aus ihren Ängsten.
7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
Er führte sie auf ebnem Weg, / Daß sie kamen in eine wohnliche Stadt.
8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Nun sollen sie Jahwe danken für seine Huld / Und für seine Wunder zum Segen der Menschen.
9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
Er hat ja die lechzende Seele gesättigt / Und die hungrige Seele mit Gutem gefüllt.
10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
Sie wohnten in Dunkel und Todesschatten, / Gefangen in Elend und Eisenbanden.
11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
Denn sie hatten Jahwes Worten getrotzt / Und den Rat des Höchsten verachtet.
12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
Drum beugte er auch durch Mühsal ihr Herz: / Nun sanken sie hin ohne Helfer.
13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
Da schrien sie zu Jahwe in ihrer Not: / Der machte sie frei aus ihren Ängsten.
14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
Er ließ sie aus Dunkel und Todesschatten, / Und ihre Fesseln zersprengte er.
15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Nun sollen sie Jahwe danken für seine Huld / Und für seine Wunder zum Segen der Menschen.
16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
Denn er hat zerbrochen Türen von Erz / Und eiserne Riegel zerschlagen.
17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
Gottlose mußten ob sündigen Wandels / Und ob Übertretungen leiden:
18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
Jegliche Speise verabscheuten sie, / Und sie waren schon nahe den Pforten des Todes.
19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
Da schrien sie zu Jahwe in ihrer Not / Der machte sie frei aus ihren Ängsten.
20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
Er sandte sein Wort und heilte sie / Und ließ sie entrinnen aus ihren Gruben.
21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Nun sollen sie Jahwe danken für seine Huld / Und für seine Wunder zum Segen der Menschen.
22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
Sie sollen bringen Opfer des Danks, / Seine Taten erzählen mit Jubel.
23 Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
Die mit Schiffen das Meer befuhren, / Ihren Handel trieben in großen Gewässern,
24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
Sie haben Jahwes Werk geschaut / Und seine Wunder im Meeresstrudel.
25 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
Auf sein Wort brauste ein Sturmwind daher, / Der türmte empor die Wogen des Meers.
26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
Sie stiegen himmelan, bald fuhren sie in die Tiefe: / Ihre Seel verging in Weh.
27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
Sie schwankten und wankten wie Trunkne, / Und all ihre Weisheit war dahin.
28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
Da schrien sie zu Jahwe in ihrer Not, / Der führte sie aus ihren Ängsten.
29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
Er dämpfte den Sturm zum Säuseln, / Und stille schwiegen des Meeres Wogen.
30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
Da wurden sie froh, daß es ruhig geworden; / Er führte sie dann zum ersehnten Hafen.
31 Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Nun sollen sie Jahwe danken für seine Huld / Und für seine Wunder zum Segen der Menschen.
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
Ja sie sollen ihn preisen in der Gemeinde / Und im Ältestenrate ihn loben.
33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
Er machte auch Ströme zur Wüste / Und Wasserquellen zu dürrem Land,
34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
Fruchtbares Feld zur salzigen Steppe / Wegen der Bosheit seiner Bewohner.
35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
Er wandelte Wüsten in Wasserteiche / Und dürres Land in Wasserquellen.
36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
Dort machte er Hungrige seßhaft: / Sie bauten sich eine Wohnstadt.
37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
Sie besäten Äcker, pflanzten Weingärten / Und gewannen Ertrag an Frucht.
38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
Gott segnete sie: sie mehrten sich sehr, / Auch ihr Vieh ließ sich nicht vermindern.
39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
Doch manchmal nahmen sie ab und sanken dahin / Durch den Druck von Unglück und Kummer.
40 Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
Aber er, "der auf Fürsten Verachtung gießt / Und in wegloser Öde sie irren läßt" —
41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
Er hob die Armen aus Elend hervor / Und mehrte ihre Sippen wie Herden.
42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
Redliche sollen das sehn mit Freuden, / Doch alle Frevler müssen verstummen.
43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
Wer weise ist, der beachte dies / Und verstehe die Gnaden Jahwes!