Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Bendice, alma mía, a Yavé. ¡Oh Yavé, ʼElohim mío, cuánto te has engrandecido! Estás cubierto de esplendor y majestad.
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Te cubres como con un manto de luz. Extiendes el cielo como una cortina.
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Él coloca sobre las aguas las vigas de sus altas moradas. Él convierte las nubes en su carroza. Él anda sobre las alas del viento.
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Él designa los vientos como sus mensajeros, Y las llamas de fuego, como sus ministros.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Él estableció la tierra sobre sus cimientos Para que no sea sacudida.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Le colocaste como una ropa el abismo. Las aguas estaban sobre las montañas.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
A tu reprensión huyeron, Se precipitaron al estruendo de tu trueno.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Subieron las montañas, Bajaron los valles al lugar que estableciste para ellos.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Les fijaste un límite que no traspasarán, De manera que no volverán a cubrir la tierra.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Él envía manantiales por los valles. Ellos fluyen entre las montañas.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Dan de beber a todas las bestias del campo. Mitigan su sed los asnos monteses.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Junto a ellos habitan las aves del cielo. Elevan voces entre las ramas.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Él riega las montañas desde sus altas cámaras. Con el fruto de las obras de Él está saciada la tierra.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Él desarrolla el pasto para el ganado, Y la vegetación para el servicio del hombre De tal modo que saque alimento de la tierra,
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
Y vino que alegra el corazón del hombre, El aceite para que brille su semblante Y el pan que sustenta la vida del hombre.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Los árboles de Yavé beben su savia, Los cedros del Líbano que Él plantó,
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Donde las aves construyen sus nidos, La cigüeña, cuya casa está en los cipreses,
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
Las altas montañas para las cabras monteses, Las peñas, madrigueras de los conejos.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Él hizo la luna para las estaciones. El sol conoce el punto de su ocaso.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Pones la oscuridad y es de noche. En ella corretean todos los animales del bosque.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
Los leoncillos rugen tras la presa Y buscan de ʼEL su comida.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Al salir el sol se retiran Y se echan en sus guaridas.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Sale el hombre a su trabajo, A su labor hasta el anochecer.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
¡Cuán innumerables son tus obras, oh Yavé! Hiciste todas ellas con sabiduría. La tierra está llena de tus posesiones.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Ahí está el grande y ancho mar, Donde hay enjambre de incontables animales, Tanto pequeños como grandes.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Allí navegan los barcos, [Y el ]cocodrilo que formaste para que juguetee en él.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Todos ellos esperan en Ti Para que les des su comida en su tiempo.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Les das, ellos recogen. Abres tu mano, Y se sacian con lo bueno.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Ocultas tu rostro Y ellos se desmayan. Les retiras su aliento, Y ellos expiran y vuelven a su polvo.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Envías tu aliento, Son creados, Y renuevas la superficie de la tierra.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
¡Sea la gloria de Yavé para siempre! ¡Que se alegre Yavé en sus obras!
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Él mira a la tierra, Y ella tiembla, Él toca las montañas, Y ellas humean.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
A Yavé cantaré en mi vida, Mientras tenga vida cantaré salmos a mi ʼElohim.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Sea agradable a Él mi meditación. Yo me regocijaré en Yavé.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Sean exterminados de la tierra los pecadores Y los perversos dejen de ser. ¡Bendice, alma mía, a Yavé! ¡Alaben a YA!
