< Псалми 104 >

1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
De David lui-même. Bénis, mon âme, le Seigneur: Seigneur mon Dieu, votre magnificence a paru avec un grand éclat. Vous avez revêtu la louange et l’honneur;
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Couvert de lumière comme d’un vêtement; Étendant le ciel comme une tente;
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Vous qui couvrez d’eaux sa partie la plus élevée, Qui montez sur un nuage, qui marchez sur les ailes des vents;
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Qui faites de vos anges des vents, et de vos ministres un feu brûlant;
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Qui avez fondé la terre sur sa base: elle ne sera pas ébranlée dans les siècles des siècles.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
L’abîme, comme un vêtement, l’enveloppe; des eaux s’élèveront au-dessus des montagnes.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
À votre réprimande elles s’enfuiront; à la voix de votre tonnerre, elles seront saisies d’une forte crainte.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Des montagnes s’élèvent, et des champs s’abaissent dans le lieu que vous leur avez fixé.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
C’est vous qui avez posé aux eaux un terme qu’elles ne dépasseront pas, et elles ne reviendront pas couvrir la terre.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Vous lâchez des fontaines dans les vallons: au milieu des montagnes traverseront les eaux.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Toutes les bêtes de la campagne s’abreuveront; les onagres soupireront après elles dans leur soif.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Au-dessus les oiseaux du ciel habiteront: du milieu des rochers ils feront entendre leurs voix.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Vous arrosez les montagnes avec les eaux supérieures du ciel: du fruit de vos ouvrages la terre sera rassasiée;
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Vous produisez du foin pour les bêtes, et de l’herbe à l’usage des hommes, Afin que vous fassiez sortir du pain de la terre,
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
Et que le vin réjouisse le cœur de l’homme: Afin qu’il égaie son visage avec l’huile, et que le pain fortifie le cœur de l’homme.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Ils seront abondamment nourris, les arbres de la campagne et les cèdres du Liban qu’il a plantés;
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Là des passereaux nicheront.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
De hautes montagnes servent de retraite aux cerfs; un rocher, de refuge aux hérissons.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Il a fait la lune pour marquer les temps; le soleil a connu son coucher.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Vous avez établi des ténèbres, et la nuit a été faite: c’est durant la nuit que feront leurs courses toutes les bêtes de la forêt.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
Les petits des lions rugiront, cherchant une proie, et demandant à Dieu leur pâture.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Le soleil s’est levé, et ils se sont rassemblés; et ils se retireront dans leurs tanières.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Alors l’homme sortira pour son ouvrage, et pour son travail jusqu’au soir.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Combien magnifiques sont vos œuvres, Seigneur! Vous avez fait toutes choses avec sagesse: la terre est remplie de vos biens.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Cette mer est grande et spacieuse des deux côtés; là sont des reptiles sans nombre; Des animaux petits avec des grands;
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Là des navires traverseront.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Tous attendent de vous que vous leur donniez la nourriture au temps voulu.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Vous leur donnant, ils recueilleront: vous ouvrant votre main, tous seront remplis de vos biens.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Mais, vous détournant votre face, ils seront troublés: vous leur ôterez le souffle, et ils périront et retourneront dans leur poussière.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Vous enverrez votre esprit, et ils seront créés; et vous renouvellerez la face de la terre.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Soit la gloire du Seigneur à jamais célébrée: le Seigneur se réjouira dans ses œuvres,
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Lui qui regarde la terre et la fait trembler; qui touche les montagnes, et elles fument.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Je chanterai le Seigneur pendant ma vie: je jouerai du psaltérion en l’honneur de mon Dieu, tant que j’existerai.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Qu’agréable lui soit ma parole: pour moi, je mettrai mes délices dans le Seigneur.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Que les pécheurs disparaissent de la terre, ainsi que les hommes iniques, en sorte qu’ils ne soient plus: bénis, mon âme, le Seigneur.

< Псалми 104 >