Псалми 102
1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
A prayer of the afflicted, when he shall be in distresse, and pour forth his meditation before the Lord. O Lord, heare my prayer, and let my crye come vnto thee.
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
Hide not thy face from me in the time of my trouble: incline thine eares vnto me: when I call, make haste to heare me.
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
For my dayes are consumed like smoke, and my bones are burnt like an herthe.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
Mine heart is smitten and withereth like grasse, because I forgate to eate my bread.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
For the voyce of my groning my bones doe cleaue to my skinne.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
I am like a pelicane of the wildernesse: I am like an owle of the deserts.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
I watch and am as a sparrowe alone vpon the house top.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
Mine enemies reuile me dayly, and they that rage against me, haue sworne against me.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
Surely I haue eaten asshes as bread, and mingled my drinke with weeping,
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
Because of thine indignation and thy wrath: for thou hast heaued me vp, and cast me downe.
11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
My dayes are like a shadowe that fadeth, and I am withered like grasse.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
But thou, O Lord, doest remaine for euer, and thy remembrance from generation to generation.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
Thou wilt arise and haue mercy vpon Zion: for the time to haue mercie thereon, for the appointed time is come.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
For thy seruants delite in the stones thereof, and haue pitie on the dust thereof.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
Then the heathen shall feare the Name of the Lord, and all the Kings of the earth thy glory,
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
When the Lord shall build vp Zion, and shall appeare in his glory,
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
And shall turne vnto the prayer of the desolate, and not despise their prayer.
18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
This shall be written for the generation to come: and the people, which shalbe created, shall prayse the Lord.
19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
For he hath looked downe from the height of his Sanctuarie: out of the heauen did the Lord beholde the earth,
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
That he might heare the mourning of the prisoner, and deliuer the children of death:
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
That they may declare the Name of the Lord in Zion, and his prayse in Ierusalem,
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
When the people shalbe gathered together, and the kingdomes to serue the Lord.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
He abated my strength in the way, and shortened my dayes.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
And I sayd, O my God, take me not away in the middes of my dayes: thy yeeres endure from generation to generation.
25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
Thou hast aforetime layde the foundation of the earth, and the heauens are the worke of thine hands.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
They shall perish, but thou shalt endure: euen they all shall waxe olde as doeth a garment: as a vesture shalt thou change them, and they shall be changed.
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
But thou art the same, and thy yeeres shall not fayle.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
The children of thy seruants shall continue, and their seede shall stand fast in thy sight.
