Псалми 10
1 (По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?
Why, Jehovah, dost Thou stand at a distance? Thou dost hide in times of adversity,
2 Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.
Through the pride of the wicked, Is the poor inflamed, They are caught in devices that they devised.
3 Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
Because the wicked hath boasted Of the desire of his soul, And a dishonest gainer he hath blessed, He hath despised Jehovah.
4 Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
The wicked according to the height of his face, inquireth not. 'God is not!' [are] all his devices.
5 Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.
Pain do his ways at all times, On high [are] Thy judgments before him, All his adversaries — he puffeth at them.
6 Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.
He hath said in his heart, 'I am not moved,' To generation and generation not in evil.
7 Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
Of oaths his mouth is full, And deceits, and fraud: Under his tongue [is] perverseness and iniquity,
8 Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
He doth sit in an ambush of the villages, In secret places he doth slay the innocent. His eyes for the afflicted watch secretly,
9 Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
He lieth in wait in a secret place, as a lion in a covert. He lieth in wait to catch the poor, He catcheth the poor, drawing him into his net.
10 Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.
He is bruised — he boweth down, Fallen by his mighty ones hath the afflicted.
11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
He said in his heart, 'God hath forgotten, He hath hid His face, He hath never seen.'
12 Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
Arise, O Jehovah! O God, lift up Thy hand! Forget not the humble.
13 Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?
Wherefore hath the wicked despised God? He hath said in his heart, 'It is not required.'
14 Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
Thou hast seen, For Thou perverseness and anger beholdest; By giving into Thy hand, On Thee doth the afflicted leave [it], Of the fatherless Thou hast been an helper.
15 Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
Break the arm of the wicked and the evil, Seek out his wickedness, find none;
16 Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
Jehovah [is] king to the age, and for ever, The nations have perished out of His land!
17 Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
The desire of the humble Thou hast heard, O Jehovah. Thou preparest their heart; Thou causest Thine ear to attend,
18 За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
To judge the fatherless and bruised: He addeth no more to oppress — man of the earth!
