Притчи 8
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
Ropar icke visheten, och klokheten låter sig höra?
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
Uppenbara på vägen, och på stråtene står hon;
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
Vid stadsportarna, der man ingår, ropar hon;
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
O! I män, jag ropar till eder; och ropar till folket.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
Akter, I oförnuftige, uppå vishet, och I dårar, lägger det på hjertat.
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
Hörer, ty jag vill tala det märkeligit är, och lära det rätt är.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
Ty min mun skall tala sanningen, och mina läppar skola hata det ogudaktigt är.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
All mins muns tal är rätt; der är intet vrångt eller falskt inne;
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
De äro all klar dem som förstå dem, och rätt dem som vilja anamma dem.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Tager vid min tuktan heldre än silfver, och akter lärdom högre än kosteligit guld.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
Ty vishet är bättre än perlor, och allt det man önska må, kan intet liknas henne.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
Jag, vishet, bor när klokhetene, och jag kan gifva god råd.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
Herrans fruktan hatar det arga, högfärd, högmod och ondan väg; och jag kan icke lida en vrångan mun.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
Mitt är både råd och dåd; jag hafver förstånd och magt;
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
Genom mig regera Konungarna, och rådherrarna stadga rätthet.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
Genom mig råda Förstarna, regenter och alle domare på jordene.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
Jag älskar dem som mig älska; och de som mig bittida söka, de finna mig.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
Rikedom och ära är när mig, varaktigt gods och rättfärdighet.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
Min frukt är bättre än guld och fint guld, och min tilldrägt bättre än utkoradt silfver.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
Jag vandrar på rätta vägen, på domsens stigar;
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
Att jag skall väl besörja dem som mig älska, och uppfylla deras håfvor.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
Herren hafver haft mig i sina vägars begynnelse; förr hans gerningar var jag.
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
Jag är insatt af evighet, af begynnelsen, förr jordena.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
Då djupen ännu intet voro, då var jag allaredo beredd; då källorna icke ännu runno med vatten.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
Förr än bergen grundad voro, förr än högarna, var jag beredd.
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
Han hade icke ännu gjort jordena, och hvad derpå är, eller jordenes berg.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
Då han beredde himmelen, var jag der; då han fattade djupen med sitt mål;
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
Då han befäste skyarna ofvantill; då han befäste djupsens källor;
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
Då han satte hafvena sitt mål, och vattnena, att de icke skulle gå öfver sina befallning; då han lade jordenes grund;
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
Då var jag verkandes med honom, och hade mina lust dagliga, och spelade för honom alltid;
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
Och spelade på hans jords krets, och min lust var med menniskors barn.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
Så hörer mig nu, min barn; salige äro de som min väg behålla.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
Hörer tuktan, och varer vise, och låter icke fara henne.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
Säll är den menniska, som mig hörer, så att han vakar vid mina dörr dagliga, att han vaktar vid min dörrträ.
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
Den mig finner, han finner lifvet, och skall få behag af Herranom.
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
Men den som syndar emot mig, han skadar sina själ; alle de mig hata, de älska döden.
