Притчи 8
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
Haddaba xigmaddu sow ma dhawaaqin? Waxgarashaduna codkeedii sow kor uma qaadin?
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
Waxay taagan tahay meelaha sarreeya Oo jidka agtiisa ah, meesha waddooyinku ku kulmaan.
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
Oo waxay ka qaylisaa irdaha agtooda, Meesha magaalada laga soo galo, Iyo meesha albaabbada laga soo galoba.
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
Nimanyahow, idinkaan idiin dhawaaqayaa, Oo codkayguna wuxuu u yeedhayaa binu-aadmiga.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
Garaadlaawayaashow, miyir lahaada, Nacasyadoy, waxgarasho qalbiga ku haysta.
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
I maqla, waayo, waxaan ku hadlayaa waxyaalo wanaagsan, Oo waxaan bushimaha u kala qaadayaa waxyaalo qumman.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
Maxaa yeelay, afkaygu run buu ku hadlayaa; Oo bushimahayguna shar bay karhaan.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
Erayada afkayga oo dhammi waa xaq, Oo innaba wax qalloocan ama maroorsan lagama helo.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
Iyagu dhammaantood waa u cad yihiin kii wax garanaya, Oo waana u qumman yihiin kuwa aqoonta hela.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Edbintayda qaata, lacagse ha qaadanina, Oo aqoontana ka hor doorta dahabka saafiga ah.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
Waayo, xigmaddu waa ka sii wanaagsan tahay luulka, Oo wax alla waxa la damci karo oo dhanna iyada lalama simi karo.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
Anigoo xigmad ahu, waxaan la fadhiyaa miyir, Oo waxaan helaa aqoon iyo digtoonaan.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
Rabbiga ka cabsashadiisu waa in sharka la naco. Kibirka, iyo madaxweynaanta, iyo jidka sharka, Iyo afka qalloocan ayaan anigu necbahay.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
Talo iyo xigmad anigaa iska leh, Oo waxaan ahay waxgarasho, xoogna waan leeyahay.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
Boqorradu gacantayday wax ku xukumaan, Oo amiirraduna amarkaygay garta ku gooyaan.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
Taliyayaasha iyo saraakiisha iyo weliba xaakinnada dunida oo dhammuna Anigay wax iigu taliyaan.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
Anigu kuwa i jecel waan jeclahay, Oo kuwa aad iyo aad ii doonaana way i heli doonaan.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
Anigaa iska leh taajirnimo iyo sharaf. Iyo weliba maal raagaya iyo xaqnimoba.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
Midhahaygu way ka sii wanaagsan yihiin dahab, haah, oo xataa dahab aad u wanaagsan way ka sii wanaagsan yihiin, Oo waxa ii kordhaana way ka sii wanaagsan yihiin lacag la doortay.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
Anigu waxaan ku socdaa jidka xaqnimada, Iyo waddooyinka garta dhexdooda,
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
Si aan kuwa i jecel uga dhigo inay maal dhaxlaan, Oo aan khasnadahooda ugu buuxiyo.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
Rabbigu wuxuu i lahaan jiray bilowgii jidkiisa Iyo shuqulladiisii hore ka hor.
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
Aniga aakhirada hore waa lay taagay, waxaan jiray bilowgii ugu horreeyey, Ama intaan dunidu jirin ka hor.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
Anigu waxaan dhashay intaan moolal jirin ka hor, Iyo intaanay jirin ilo biyo ka buuxaan.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
Intaan la qotomin buuraha Iyo kuraha ka hor ayaan anigu dhashay,
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
Intaanuu isagu samayn dhulka iyo berrimmada, Amase ciiddii dunida ugu horraysay.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
Markuu samooyinka hagaajiyey anigu waan joogay, Markuu xariijinta ku wareejiyey moolka dushiisa,
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
Markuu cirka sare taagay, Markii ilaha moolku xoog yeesheen,
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
Markuu badda xad u yeelay Si aan biyuhu amarkiisa ugu xadgudbin, Markuu aasaaskii dhulka dhigay,
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
Markaas anigu isagaan dhinac joogay, anigoo ah sidii hawlhoggaamiye, Oo anigu maalin kasta faraxiisaan ahaa, Oo mar kasta hortiisaan ku rayrayn jiray;
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
Waxaan ku rayrayn jiray inta dhulkiisa la degay, Oo waxaan ku farxi jiray binu-aadmiga.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
Haddaba sidaas daraaddeed, wiilashoy, bal i maqla; Waayo, waxaa barakaysan kuwa jidadkayga xajiya.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
Edbinta dhegaysta, oo caqli yeesha, Oo ha diidina.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
Waxaa barakaysan ninka i maqla, Oo maalin kasta irdahayga igu dhawra, Oo albaabbadayda igu suga.
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
Waayo, ku alla kii i helaa wuxuu helaa nolol, Oo Rabbiguna raalli buu ka ahaan doonaa.
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
Laakiinse kii igu dembaabaa naftiisuu wax yeelaa, Kuwa aniga i neceb oo dhammu waxay jecel yihiin dhimasho.
