Притчи 8
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
Doth not wisdom cry aloud, And understanding put forth her voice?
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
Upon the top of the high places, By the wayside, In the cross-ways, She taketh her station.
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
By the side of the gates, In the entrance of the city, In the approaches to the doors, she crieth aloud.
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
“To you, O men! do I call, And my voice is to the sons of men!
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
O ye simple ones! learn wisdom, And ye fools, be ye of an understanding heart!
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
Hear, for I speak excellent things, And my lips utter that which is right.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
For my mouth speaketh truth, And wickedness is an abomination to my lips.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
All the words of my mouth are in uprightness; There is nothing crooked or deceitful in them;
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
They are all plain to the man of understanding, And right to those who find knowledge.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Receive my instruction, and not silver. And knowledge rather than choice gold!
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
For wisdom is better than pearls, And no precious things are to be compared with her.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
“I, wisdom, dwell with prudence, And find out the knowledge of sagacious counsels.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
The fear of the LORD is to hate evil; Pride, and arrogance, and the evil way, And the deceitful mouth, do I hate.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
Counsel is mine, and sound reason; I am understanding; I have strength.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
By me kings reign, And princes decree justice.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
By me princes rule, And nobles, even all the judges of the earth.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
I love them that love me, And they who seek me early shall find me.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
Riches and honor are with me; Yea, durable riches and prosperity.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
My fruit is better than gold, yea, than fine gold. And my revenue than choice silver.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
I walk in the way of righteousness, In the midst of the paths of equity.
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
I cause those who love me to possess substance; Yea, I fill their treasuries.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
“The LORD created me, the firstling of his course, Before his works, of old;
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
I was anointed from everlasting, From the beginning, even before the earth was made.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
When as yet there were no deeps, I was brought forth. When there were no springs, abounding with water.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
Before the mountains were settled, Yea, before the hills, I was brought forth;
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
Ere yet he had made the land and the wastes, And the first of the clods of the earth.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
When he framed the heavens, I was there; When he drew a circle upon the face of the deep;
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
When he made firm the sky above, And the fountains of the deep rushed forth;
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
When he gave to the sea its bounds, that the waters should not pass their border; When he marked out the foundations of the earth, —
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
Then was I by him as a master-builder; I was his delight day by day, Exulting before him at all times;
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
Exulting in the habitable part of his earth, And my delight was with the sons of men.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
“Now, therefore, ye children, hearken to me! For happy are they who keep my ways!
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
Hear instruction, and be wise! Yea, reject it not!
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
Happy the man who hearkeneth to me, Who watcheth day by day at my gates, Who waiteth at the posts of my doors;
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
For he that findeth me findeth life, And obtaineth favor from the LORD;
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
But he who misseth me doeth violence to himself; All they who hate me love death.”
