Притчи 7
1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
| يَا ٱبْنِي، ٱحْفَظْ كَلَامِي وَٱذْخَرْ وَصَايَايَ عِنْدَكَ. | ١ |
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
| ٱحْفَظْ وَصَايَايَ فَتَحْيَا، وَشَرِيعَتِي كَحَدَقَةِ عَيْنِكَ. | ٢ |
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
| اُرْبُطْهَا عَلَى أَصَابِعِكَ. ٱكْتُبْهَا عَلَى لَوْحِ قَلْبِكَ. | ٣ |
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
| قُلْ لِلْحِكْمَةِ: «أَنْتِ أُخْتِي» وَٱدْعُ ٱلْفَهْمَ ذَا قَرَابَةٍ. | ٤ |
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
| لِتَحْفَظَكَ مِنَ ٱلْمَرْأَةِ ٱلْأَجْنَبِيَّةِ، مِنَ ٱلْغَرِيبَةِ ٱلْمَلِقَةِ بِكَلَامِهَا. | ٥ |
6 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
| لِأَنِّي مِنْ كُوَّةِ بَيْتِي، مِنْ وَرَاءِ شُبَّاكِي تَطَلَّعْتُ، | ٦ |
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
| فَرَأَيْتُ بَيْنَ ٱلْجُهَّالِ، لَاحَظْتُ بَيْنَ ٱلْبَنِينَ غُلَامًا عَدِيمَ ٱلْفَهْمِ، | ٧ |
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
| عَابِرًا فِي ٱلشَّارِعِ عِنْدَ زَاوِيَتِهَا، وَصَاعِدًا فِي طَرِيقِ بَيْتِهَا. | ٨ |
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
| فِي ٱلْعِشَاءِ، فِي مَسَاءِ ٱلْيَوْمِ، فِي حَدَقَةِ ٱللَّيْلِ وَٱلظَّلَامِ. | ٩ |
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
| وَإِذَا بِٱمْرَأَةٍ ٱسْتَقْبَلَتْهُ فِي زِيِّ زَانِيَةٍ، وَخَبِيثَةِ ٱلْقَلْبِ. | ١٠ |
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
| صَخَّابَةٌ هِيَ وَجَامِحَةٌ. فِي بَيْتِهَا لَا تَسْتَقِرُّ قَدَمَاهَا. | ١١ |
12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
| تَارَةً فِي ٱلْخَارِجِ، وَأُخْرَى فِي ٱلشَّوَارِعِ، وَعِنْدَ كُلِّ زَاوِيَةٍ تَكْمُنُ. | ١٢ |
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
| فَأَمْسَكَتْهُ وَقَبَّلَتْهُ. أَوْقَحَتْ وَجْهَهَا وَقَالَتْ لَهُ: | ١٣ |
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
| «عَلَيَّ ذَبَائِحُ ٱلسَّلَامَةِ. ٱلْيَوْمَ أَوْفَيْتُ نُذُورِي. | ١٤ |
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
| فَلِذَلِكَ خَرَجْتُ لِلِقَائِكَ، لِأَطْلُبَ وَجْهَكَ حَتَّى أَجِدَكَ. | ١٥ |
16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
| بِٱلدِّيبَاجِ فَرَشْتُ سَرِيرِي، بِمُوَشَّى كَتَّانٍ مِنْ مِصْرَ. | ١٦ |
17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
| عَطَّرْتُ فِرَاشِي بِمُرٍّ وَعُودٍ وَقِرْفَةٍ. | ١٧ |
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
| هَلُمَّ نَرْتَوِ وُدًّا إِلَى ٱلصَّبَاحِ. نَتَلَذَّذُ بِٱلْحُبِّ. | ١٨ |
19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
| لِأَنَّ ٱلرَّجُلَ لَيْسَ فِي ٱلْبَيْتِ. ذَهَبَ فِي طَرِيقٍ بَعِيدَةٍ. | ١٩ |
20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
| أَخَذَ صُرَّةَ ٱلْفِضَّةِ بِيَدِهِ. يَوْمَ ٱلْهِلَالِ يَأْتِي إِلَى بَيْتِهِ». | ٢٠ |
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
| أَغْوَتْهُ بِكَثْرَةِ فُنُونِهَا، بِمَلْثِ شَفَتَيْهَا طَوَّحَتْهُ. | ٢١ |
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
| ذَهَبَ وَرَاءَهَا لِوَقْتِهِ، كَثَوْرٍ يَذْهَبُ إِلَى ٱلذَّبْحِ، أَوْ كَٱلْغَبِيِّ إِلَى قَيْدِ ٱلْقِصَاصِ، | ٢٢ |
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
| حَتَّى يَشُقَّ سَهْمٌ كَبِدَهُ. كَطَيْرٍ يُسْرِعُ إِلَى ٱلْفَخِّ وَلَا يَدْرِي أَنَّهُ لِنَفْسِهِ. | ٢٣ |
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
| وَٱلْآنَ أَيُّهَا ٱلْأَبْنَاءُ ٱسْمَعُوا لِي وَأَصْغُوا لِكَلِمَاتِ فَمِي: | ٢٤ |
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
| لَا يَمِلْ قَلْبُكَ إِلَى طُرُقِهَا، وَلَا تَشْرُدْ فِي مَسَالِكِهَا. | ٢٥ |
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
| لِأَنَّهَا طَرَحَتْ كَثِيرِينَ جَرْحَى، وَكُلُّ قَتْلَاهَا أَقْوِيَاءُ. | ٢٦ |
