Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Fis mwen an, si ou devni garanti dèt pou vwazen ou, ou te fè pwomès pou yon lòt ki pa pa w.
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
Ou te tonbe nan pèlen akoz pawòl a bouch ou, ou te kenbe menm, akoz pawòl bouch ou yo.
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
Alò fè sa, fis mwen an, pou delivre tèt ou. Akoz ou te vin antre nan men a vwazen ou an, ale desann pou jennen vwazen ou an.
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Pa kite dòmi tonbe nan zye ou, ni somèy rive sou pòpyè zye ou.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Chape tèt ou kon yon antilòp nan men a chasè, oswa zwazo a nan pelen moun lachas la.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Ale kote foumi, o parese. Veye abitid li yo e vin saj!
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Li menm, san pa gen chèf, ni ofisye, ni mèt,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
kon prepare manje li nan gran sezon an e ranmase pwovizyon li nan rekòlt la.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Pou konbyen de tan ou va kouche konsa O parese? Se kilè ou va leve soti nan dòmi?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Yon ti dòmi, yon ti somèy, yon ti pliye men ou yo pou repoze;
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
mizè ou va vin parèt sou ou tankou yon vagabon, e nesesite ou tankou yon nonm k ap pote zam.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Yon sanzave, yon moun mechan se sila ki mache ak yon bouch pèvès,
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
ki bat zye li, ki fè siy ak pye li, ki pwente ak dwèt li;
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
ki avèk pèvèsite nan kè l fè tout tan sa ki mal, ki gaye konfli.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
Pou sa, malè li va parèt sibitman; nan yon enstan li va kase nèt; e li p ap gen gerizon ditou.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Gen sis bagay ke SENYÈ a rayi; wi sèt menm ki abominab devan l:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
Zye ògeye, yon lang k ap bay manti, avèk men ki vèse san inosan,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
Yon kè ki divize plan mechan yo, pye ki kouri vit pou jwenn mal,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
Yon fo temwen ki bay manti, ak yon moun ki gaye konfli pami frè yo.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Fis mwen an, swiv lòd a papa ou e pa abandone enstriksyon manman ou.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Mare yo tout tan sou kè ou; mare yo nan kou ou.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Lè ou mache toupatou, yo va gide ou. Lè ou dòmi, yo va veye sou ou. Epi lè ou leve, yo va pale avèk ou.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
Paske kòmandman an se yon lanp, e enstriksyon li se limyè. Konsa, repwòch ki disipline a se chemen lavi a
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
pou anpeche ou rive nan fanm movèz vi a, a lang glise de fanm adiltè a.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Pa dezire bote li nan kè ou, ni kite li kapte ou avèk pòpyè zye li.
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
Paske akoz yon pwostitiye, yon gason redwi a yon mòso pen. Yon fanm adiltè fè lachase lavi presye.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Èske yon nonm kab mete dife poze antre janm li yo pou rad li pa brile?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Oswa èske yon nonm kab mache sou chabon limen, san ke pye l pa brile?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
Se konsa li ye ak yon nonm ki antre nan madanm vwazen li. Nenpòt moun ki manyen l p ap sòti san pinisyon.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Pèsòn pa meprize yon vòlè kap vòlè pou l kab satisfè grangou.
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
Men si pa aza, li jwenn li, la oblije repeye li sèt fwa. Lap oblije bay tout sa li posede lakay li.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Sila ki fè adiltè ak yon fanm manke sajès; nonm nan ki fè sa a, detwi pwòp nanm li.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
L ap twouve blesi ak gwo wont, e repwòch li p ap efase menm.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
Paske jalouzi fè laraj nan yon nonm; li p ap fè gras nan jou vanjans lan.
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
Li p ap dakò dedonmaje ak ranson, ni li p ap satisfè malgre ou fè li anpil kado.
