< Притчи 6 >

1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
My son, if thou have become surety for thy neighbour, —have struck for a stranger thy hands,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
Thou hast been snared by the sayings of thy mouth, —thou hast been caught by the sayings of thy mouth.
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
Do this then, my son, and deliver thyself, When thou hast come into the hand of thy neighbour, Go, haste thee, and urge thy neighbour;
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Do not give sleep to thine eyes, or slumber to thine eyelashes;
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Deliver thyself, as a gazelle out of the hand, and as a bird, out of the hand of the fowler.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Go to the ant, thou sluggard, observe her ways, and be wise;
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Which, having no harvest, scribe, or ruler,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
Prepareth, in the summer, her food, hath collected, in the harvest, her sustenance.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
How long, O sluggard, wilt thou lie? how long ere thou rise from thy sleep?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
A little sleep, a little slumber, a little folding of the hands to rest: —
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
So shall come in, as a highwayman, thy poverty, and, thy want, as one armed with a shield.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
An abandoned man, a man of iniquity, [is he] who—goeth on in perversity of mouth;
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
Winketh with his eyes, speaketh with his foot, pointeth with his fingers;
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
[Hath] perverse things in his heart, deviseth mischief on every occasion, strifes, he sendeth forth.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
For this cause, suddenly cometh his doom, in a moment, shall he be torn in pieces and there be no mending.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
These six things, doth Yahweh hate, yea, seven, are the abomination of his soul: —
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
Eyes that are lofty, a tongue that is false, and hands shedding innocent blood;
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
A heart contriving iniquitous devices, feet hasting to run into mischief;
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
One that uttereth lies—a false witness, and one sending forth strifes between brethren.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Observe thou, my son, the commandment of thy father, and do not decline from the instruction of thy mother:
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Bind them upon thy heart continually, fasten them upon thy neck;
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
When thou walkest abroad, it shall guide thee, when thou sleepest, it shall watch over thee, when thou wakest, it shall speak to thee:
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
For, a lamp, is the commandment, and, the instruction, a light, and, the way of life, are the reproofs of correction:
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
To keep thee from the wicked woman, from the flattery of the tongue of her that is a stranger.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Do not covet her beauty, in thy heart, neither let her take thee, by her eyelashes;
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
Because, for the sake of an impure woman, [a man may be brought] even to a cake of bread, —and, a man’s wife, for a precious soul, may hunt!
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Can a man snatch up fire in his bosom, and, his clothes, not be burned?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Or can a man walk upon hot coals, and, his feet, not be burned?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
So, he that goeth in unto his neighbour’s wife, no man shall be guiltless who toucheth her!
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Men despise not a thief, when he stealeth, to satisfy his appetite, because he is famished;
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
Yet, if found, he must pay back sevenfold, All the substance of his house, must he give:
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
He that committeth adultery with a woman, lacketh sense, A destroyer of his own life, is he that doeth it;
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
Smiting and shame, shall he find, and, his reproach, shall not be wiped out;
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
For, jealousy, is the rage of a man, nor will he spare, in the day of avenging;
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
He will not look, at any ransom, neither will he consent, though thou increase the bribe.

< Притчи 6 >