Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
Min son, gif akt uppå mina vishet, böj din öron till mina läro;
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
Att du må behålla god råd, och din mun veta beskedlighet.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
Ty ene skökos läppar äro en hannogskaka, och hennes hals är halare än olja;
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Men framdeles bäsk som malört, och skarp såsom ett tveeggadt svärd.
Hennes fötter löpa neder till döden; hennes råd gånger få helvetet. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Hon går icke rätt fram på lifsens väg; ostadig äro hennes steg, så att hon icke vet hvart hon går.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Så hörer mig nu, min barn, och viker icke ifrå mins muns tal.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Låt dina vägar vara fjerran ifrå henne, och nalkas intet intill hennes husdörr;
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Att du icke skall gifva dina äro dem främmandom, och din år dem grymma;
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
Att främmande icke skola mätta sig af dine förmågo, och ditt arbete icke vara uti ens annars hus;
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
Och du måtte framdeles sucka, när du ditt lif och gods förtärt hafver;
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
Och säga: Ack! huru hafver jag hatat tuktan, och mitt hjerta straff försmått;
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
Och hafver icke lydt mina lärares röst, och icke böjt min öron till dem som mig lärde?
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
Jag är fulltnär i all olycko kommen, att jag den meniga hopen och sällskapet följt hafver.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Drick vatten utaf dina gropar, och hvad af dinom brunn utflyter.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Låt dina källor utflyta, och vattubäckerna uppå gatorna;
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Men haf du dem allena, och ingen främmande med dig.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Din brunn vare välsignad, och gläd dig af dins ungdoms hustru.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
Hon är ljuflig såsom en hind, och täck såsom en rå; låt hennes kärlek alltid mätta dig, och förlusta dig alltid uti hennes kärlek.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Min son, hvi vill du förlusta dig med en främmande, och famntager ens annars?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
Ty hvars och ens mans vägar äro för Herranom, och han mäter alla deras gångar.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
Dens ogudaktigas misshandel skall gripa honom, och med sina synders snaro skall han hållen varda.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Han skall dö, derföre att han icke vill låta lära sig, och för sin stora dårskaps skull vill fara.
