< Притчи 5 >
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
Mein Sohn, merke auf meine Weisheit und neige dein Ohr meiner Belehrung zu;
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
daß du Vorsicht übest und deine Lippen Erkenntnis bewahren.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
Denn von Honig triefen die Lippen der Fremden, und glätter als Öl ist ihr Gaumen;
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
aber zuletzt ist sie bitter wie Wermut, scharf wie ein zweischneidig Schwert;
5 Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol )
ihre Füße laufen zum Tod, ihre Schritte streben dem Totenreich zu; (Sheol )
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
den Pfad des Lebens erwägt sie nicht einmal; sie geht eine unsichere Bahn, die sie selbst nicht kennt.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Und nun, ihr Söhne, höret mir zu und weichet nicht von den Reden meines Mundes!
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Bleibe fern von dem Weg, der zu ihr führt, und nähere dich nicht der Tür ihres Hauses!
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Daß du nicht Fremden deine Ehre opferst und deine Jahre dem Grausamen;
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
daß sich nicht Fremde von deinem Vermögen sättigen und du dich nicht abmühen müssest für eines andern Haus,
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
also daß, wenn dir dann Leib und Fleisch hinschwindet, du zuletzt seufzen und sagen müssest:
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
Warum habe ich doch die Zucht gehaßt, warum hat mein Herz die Zurechtweisung verachtet?
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
Ich habe nicht gehört auf die Stimme meiner Lehrer und meinen Lehrmeistern kein Gehör geschenkt!
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
Fast wäre ich gänzlich ins Unglück geraten, inmitten der Versammlung und der Gemeinde!
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Trinke Wasser aus deinem Born und Ströme aus deinem Brunnen!
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Sollen deine Quellen sich auf die Straße ergießen, deine Wasserbäche auf die Plätze?
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Sie sollen dir allein gehören und keinem Fremden neben dir!
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Dein Born sei gesegnet, und freue dich des Weibes deiner Jugend!
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
Die liebliche Hindin, die anmutige Gemse, möge dich ihr Busen allezeit ergötzen, mögest du dich an ihrer Liebe stets berauschen!
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Warum aber, mein Sohn, wolltest du dich an einer andern vergehen und den Busen einer Fremden umarmen?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
Denn eines jeglichen Wege liegen klar vor den Augen des HERRN, und er achtet auf alle seine Pfade!
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
Den Gottlosen nehmen seine eigenen Missetaten gefangen, und von den Stricken seiner Sünde wird er festgehalten.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Er stirbt an Zuchtlosigkeit, und infolge seiner großen Torheit taumelt er dahin.