Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
Mon fils, sois attentif à ma sagesse, incline ton oreille à ma prudence;
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
Afin que tu conserves la réflexion, et que tes lèvres gardent la connaissance.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
Car les lèvres de l'étrangère distillent le miel, et son palais est plus doux que l'huile.
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Mais ce qui en provient est amer comme de l'absinthe, et perçant comme une épée à deux tranchants.
Ses pieds conduisent à la mort; ses démarches aboutissent au Sépulcre. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Elle ne considère pas le chemin de la vie; ses voies s'égarent, elle ne sait où.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Maintenant donc, mes enfants, écoutez-moi; et ne vous détournez point des paroles de ma bouche.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Éloigne ton chemin d'elle, et n'approche point de l'entrée de sa maison;
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
De peur que tu ne donnes ton honneur à d'autres, et tes années à un homme cruel;
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
De peur que les étrangers ne se rassasient de ta fortune, et que ce que tu auras acquis par ton travail ne passe dans une maison étrangère;
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
Et que tu ne rugisses quand tu seras près de ta fin, quand ta chair et ton corps seront consumés,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
Et que tu ne dises: Comment ai-je haï l'instruction, et comment mon cœur a-t-il dédaigné les réprimandes?
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
Comment n'ai-je point obéi à la voix de ceux qui m'instruisaient, et n'ai-je point incliné mon oreille vers ceux qui m'enseignaient?
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
Peu s'en est fallu que je n'aie été plongé dans tous les maux, au milieu du peuple et de l'assemblée.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Bois des eaux de ta citerne, et des ruisseaux de ton puits.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Tes fontaines doivent-elles se répandre dehors, et tes ruisseaux d'eau sur les places publiques?
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Qu'ils soient à toi seul, et non aux étrangers avec toi.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Que ta source soit bénie; et réjouis-toi de la femme de ta jeunesse,
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
Comme d'une biche aimable et d'une chèvre gracieuse; que ses caresses te réjouissent en tout temps, et sois continuellement épris de son amour.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Et pourquoi, mon fils, t'égarerais-tu après une autre, et embrasserais-tu le sein d'une étrangère?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
Car les voies de l'homme sont devant les yeux de l'Éternel, et il pèse toutes ses démarches.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
Le méchant sera pris dans ses iniquités, et il sera retenu dans les cordes de son péché.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Il mourra, faute d'instruction, et il ira errant par la grandeur de sa folie.
