< Притчи 5 >
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
My son, pay attention to my wisdom. Turn your ear to my understanding:
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
that you may maintain discretion, that your lips may preserve knowledge.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
For the lips of an adulteress drip honey. Her mouth is smoother than oil,
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
But in the end she is as bitter as wormwood, and as sharp as a two-edged sword.
5 Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol )
Her feet go down to death. Her steps lead straight to Sheol. (Sheol )
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
She gives no thought to the way of life. Her ways are crooked, and she doesn't know it.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Now therefore, son, listen to me. Do not depart from the words of my mouth.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Remove your way far from her. Do not come near the door of her house,
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
lest you give your honor to others, and your years to the merciless;
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
lest strangers feast on your wealth, and your labors enrich another man's house.
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
You will groan at your latter end, when your flesh and your body are consumed,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
and say, "How I have hated instruction, and my heart despised reproof;
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
neither have I obeyed the voice of my teachers, nor turned my ear to those who instructed me.
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
I have come to the brink of utter ruin, in the midst of the gathered assembly."
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Drink water out of your own cistern, running water out of your own well.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Should your springs overflow in the streets, streams of water in the public squares?
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Let them be for yourself alone, not for strangers with you.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Let your spring be blessed. Rejoice in the wife of your youth.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
A loving doe and a graceful deer—let her breasts satisfy you at all times. Be captivated always with her love.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
For why should you, my son, be captivated with an adulteress? Why embrace the bosom of another?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
For the ways of man are before the eyes of the LORD. He examines all his paths.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
The evil deeds of the wicked ensnare him. The cords of his sin hold him firmly.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
He will die for lack of instruction. In the greatness of his folly, he will go astray.