Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
My son, attend to my wisdom, and bow your ear to my understanding:
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
That you may regard discretion, and that your lips may keep knowledge.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
For the lips of a strange woman drop as an honeycomb, and her mouth is smoother than oil:
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
But her end is bitter as wormwood, sharp as a two-edged sword.
Her feet go down to death; her steps take hold on hell. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Lest you should ponder the path of life, her ways are moveable, that you can not know them.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Hear me now therefore, O you children, and depart not from the words of my mouth.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Remove your way far from her, and come not near the door of her house:
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Lest you give your honor to others, and your years to the cruel:
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
Lest strangers be filled with your wealth; and your labors be in the house of a stranger;
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
And you mourn at the last, when your flesh and your body are consumed,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
And say, How have I hated instruction, and my heart despised reproof;
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
And have not obeyed the voice of my teachers, nor inclined my ear to them that instructed me!
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
I was almost in all evil in the middle of the congregation and assembly.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Drink waters out of your own cistern, and running waters out of your own well.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Let your fountains be dispersed abroad, and rivers of waters in the streets.
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Let them be only your own, and not strangers’ with you.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Let your fountain be blessed: and rejoice with the wife of your youth.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
Let her be as the loving hind and pleasant roe; let her breasts satisfy you at all times; and be you ravished always with her love.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
And why will you, my son, be ravished with a strange woman, and embrace the bosom of a stranger?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
For the ways of man are before the eyes of the LORD, and he ponders all his goings.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
His own iniquities shall take the wicked himself, and he shall be held with the cords of his sins.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
He shall die without instruction; and in the greatness of his folly he shall go astray.
