Притчи 31
1 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
Manghai Lemuel kah olka olrhuh. He nen ni amah khaw a manu loh a toel.
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
Ka ca me tlam lae? Ka bungko lamkah ka capa me tlam lae? Ka olcaeng dong lamkah ka capa me tlam lae?
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
Na thadueng te huta pum dongah pae tarha boeh, na longpuei te manghai rhoek aka khoe ham ni te.
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
Manghai Lemuel ham bueng moenih. Manghai rhoek loh misurtui a ok ham moenih. Boeica rhoek long khaw yu a tuep ham moenih.
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
A ok tih a taem te a hnilh atah, phacip phabaem ca boeih kah dumlai te talh ve.
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
Yu te aka milh taengah, misur te a hinglu aka khahing taengah pae uh.
7 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
O saeh lamtah a khodaeng te hnilh saeh. A thakthaenah khaw koep poek boel saeh.
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
Olmueh ham khaw, cadah cadum ca boeih kah dumlai ham khaw na ka te ong pah.
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
Na ka te ong lamtah duengnah neh laitloek pah. Mangdaeng neh khodaeng te khaw tang sak lah.
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
Tatthai nu he unim aka hmu? Lungvang lakah a phu khaw kuel.
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
A boei kah lungbuei khaw anih dongah pangtung tih, kutbuem khaw vaitah pawh.
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
A boei te hnothen neh a thuung tih, a hing tue khuiah boethae om pawh.
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
Tumul neh hlamik a tlap tih a kut naep la a saii.
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
thenpom sangpho bangla om tih, amah caak khaw khohla bangsang lamkah hang khuen.
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
Khoyin ah thoo tih a imkhui ham maeh, a tanu rhoek ham hma a taeng pah.
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
Khohmuen te a mangtaeng tih, amah kutci neh a lai. Misur khaw a tue rhoe la a tue coeng.
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
A cinghen te sarhi neh a yen tih, a bantha khaw a huel.
18 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
A thenpom kah a then te a ten tih, khoyin, khoyin ah a hmaithoi khaw thi tlaih pawh.
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
Cunghmui te a kut a yueng thil tih, a kutbom neh tahcap a cap.
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
A kutpha loh mangdaeng a koihlawm tih, a kut te khodaeng hamla a yueng pah.
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
A imkhui boeih loh pueinak a lingdik neh a om dongah, vuel tue ah khaw, a imkhui ham rhih voel pawh.
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
Hniphaih te amah ham a tah tih, a hnitang neh daidi pueinak khaw om.
23 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
A boei te vongka ah a ming uh tih, khohmuen kah a ham rhoek taengah a ngol sak.
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
Hni a tah te a yoih tih, lamko te Kanaan taengah a thak.
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
Sarhi neh rhuepomnah te a pueinak nah tih, hmailong khohnin ah cupcup nuei.
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
A ka te cueihnah neh a ang tih, a lai dongah sitlohnah olkhueng om.
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
A imkhui ah rhoilaeng khaw a pai tih, thangak buh khaw ca pawh.
28 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
A ca rhoek loh a thoh hang neh anih te a uem uh tih, a boei long khaw anih te a thangthen bal.
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
Huta rhoek loh tatthai la muep a saii uh. Tedae nang long tah amih te a sola boeih na poe coeng.
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
Mikdaithen khaw a honghi ni. Sakthen nu khaw a honghi la om. BOEIPA a rhih dongah ni anih te a thangthen.
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
A kutci te amah taengah pae uh. A bibi dongah amah te vongka ah thangthen uh saeh.
