Притчи 31
1 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
Lemuel siangpahrang ih palunghahaih lok, amno mah patuk ih lok loe hae tiah oh;
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
aw ka capa, aw ka zok thung ih ka capa, aw lokkamhaih ka capa,
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
na thacakhaih to nongpatanawk khaeah patoh hmah loe, siangpahrang hum koeh kaminawk caehhaih loklam to pazui hmah.
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
Aw Lemuel, siangpahrangnawk loe misurtui naek han om ai; angraengnawk loe misurtui paqui han amcuk ai;
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
nihcae mah nae o nahaeloe, patukhaih lok to pahnet o ueloe, amtang kami han toenghaih hoiah lokcaekhaih to amkhraeng o taak ving moeng tih.
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
Anghmaa angtaa kami hanah mu to paek oh loe, palungboeng kami hanah misurtui to paek oh.
7 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
Anih mah amtanghaih hoi patangkhanghaih pahnet hanah nae nasoe.
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
Amtang kaminawk mah hak han koi hmuen to a hak o thai hanah, lokthui thai ai kaminawk to lokthuih abomh oh.
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
Lok to thui ah loe, toenghaih hoiah lok to caek ah; amtang kami hoi mithoenawk mah hak han koi hmuen to paek oh.
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
Mi mah maw tuinuen kahoih zu to hnu thai tih? To nongpata loe atho kana thlung kathim pongah atho oh kue.
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
A sava mah anih to oep ueloe, amtanghaih hoiah loih tih.
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
To baktih nongpata loe a sava hanah kasae hmuen to sah ai; a hing thung kahoih hmuen to a sinh pae.
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
Anih loe tuumui hoi pathlah to pakrong moe, a koeh baktiah a ban hoiah tok to a sak.
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
Anih loe hmuenmae zawhaih palongpui baktiah oh moe, angthla parai ahmuen hoiah caaknaek to a phawh.
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
Anih loe khodai ai naah angthawk moe, a imthung takoh hanah caaknaek to patoem pae, a tamna nongpatanawk hanah caaknaek to a paek.
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
Anih loe poek het moe, lawk doeh a qanh; a toksakhaih atho hoiah misurkung to a tlingh.
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
Anih loe kaengkaeh to kacakah angzaeng moe, a ban to thacaksak.
18 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
Anih mah zawh ih hmuenmae loe atho oh; anih ih hmaiim doeh aqum puek dueh mak ai.
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
A ban hoiah lahat to a kaeh moe, a ban hoiah kahni to a sak.
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
Amtang kaminawk to a khetzawn, ue, mithoenawk to abomh.
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
Anih ih imthung takoh loe kahni kamling to angkhuk o boih pongah, dantui krah cadoeh tasoehhaih tawn ai.
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
Angmah hanah kahni to a sak moe, rong kamling hup puu ngan laihaw to angkhuk.
23 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
Anih ih sava loe vangpui khongkhanawk ah prae thung ih kacoehtanawk hoi nawnto anghnut moe, ahmin amthang kami ah oh.
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
Anih loe puu ngan kahni to sak moe, a zawh; kaziinawk doeh hmuenmae zaw kami khaeah a zawh.
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
Anih loe thacak moe, khingya koi khukbuen hoiah amthoep; anih loe angzo han koi atue ah anghoehaih hoiah khosah tih.
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
Anih loe palunghahaih hoiah lok to thuih, anih ih pahni ah tahmenhaih lok to oh.
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
Anih loe angmah ih imthung takoh to kahoih ah khetzawn, thasethaih buh to caa ai.
28 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
A caanawk loe angthawk o moe, amno to tahamhoihaih paek o; a sava mah doeh anih to pakoeh.
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
Paroeai kami ih canunawk mah kahoih hmuen to sak o; toe nang mah loe nihcae to na takrenh boih.
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
Lok kahoih loe alinghaih ah ni oh; kranghoihaih doeh azom pui ni; toe Angraeng zii nongpata loe, pakoehhaih hnu tih.
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
To baktih nongpata hanah a toksakhaih tangqum to paek oh; a toksakhaih mah anih to vangpui khongkha ah pakoeh nasoe.
