Притчи 28
1 Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.
Ny ratsy fanahy mandositra, na dia tsy misy manenjika aza; Fa ny marina kosa dia matoky toy ny liona tanora.
2 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.
Ny fahotan’ ny tany mahamaro mpanapaka; Fa ny fisian’ ny olona manan-tsaina kosa no mampahateza ny fanjakana.
3 Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
Ny malahelo izay mampahory ny mahantra Dia toy ny ranonorana izay manindao ka tsy maha-misy hanina.
4 Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.
Izay mahafoy ny lalàna dia mandoka ny ratsy fanahy; Fa izay mitandrina ny lalàna dia mirehitra amin’ ny fanoherana azy.
5 Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.
Ny ratsy fanahy dia tsy mahalala rariny; Fa izay mitady an’ i Jehovah no mahalala ny zavatra rehetra.
6 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.
Ny malahelo izay mandeha amin’ ny fahitsiany Dia tsara noho ny manan-karena izay mivadika ka mandeha amin’ ny lalana miolikolika.
7 Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.
Izay mitandrina ny lalàna no zanaka hendry; Fa izay misakaiza amin’ ny mpandany harena dia manome henatra ny rainy.
8 Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.
Izay mampitombo ny fananany amin’ ny zana-bola sy ny tombony Dia mamory ho an’ izay miantra ny malahelo
9 Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.
Izay manentsin-tadiny tsy hihaino ny lalàna, Na ny fivavahany aza dia fahavetavetana.
10 Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.
Izay mampivily ny mahitsy ho amin’ ny lalan-dratsy Dia ho lavo amin’ ny lavaka nataony; Fa ny tsy misy tsiny no handova ny soa.
11 Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
Ny manan-karena manao azy ho hendry; Fa ny malahelo izay manan-tsaina dia hizaha toetra azy.
12 Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.
Raha ravoravo ny marina, dia be ny famirapiratana; Fa raha misandratra kosa ny ratsy fanahy, dia miery ny vahoaka.
13 Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
Izay manafina ny fahotany tsy hambinina; Fa izay mitsotra ka mahafoy azy no hahazo famindram-po.
14 Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
Sambatra izay olona matahotra mandrakariva; Fa izay manamafy ny fony no hidiran-doza.
15 Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.
Liona mierona sy bera miremby Ny mpanapaka ratsy fanahy amin’ ny olona reraka.
16 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.
Ny mpanapaka tsy ampy saina dia mahery mampahory; Izay mankahala ny fieremana no ho ela velona.
17 Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.
Izay itambesaran-keloka noho ny fandatsahan-drà dia handositra hatrany an-davaka; Aoka tsy hisy hihazona azy.
18 Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
Izay mandeha tsy misy tsiny no ho voavonjy; Fa izay mivadika ka mandeha amin’ ny lalana miolikolika no ho lavo tampoka.
19 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.
Izay miasa ny taniny dia ho voky hanina Fa izay manaraka ny olom-poana ho voky alahelo kosa.
20 Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.
Izay olona mahatoky tokoa dia ho be fitahiana; Fa izay maimay ta-hanan-karena dia tsy maintsy hohelohina.
21 Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.
Tsy mety raha mizaha tavan’ olona; Kanefa na dia amin’ ny sombin-kanina ihany aza dia sahin’ ny olona hanotana.
22 Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.
Ny mpialona dia maimay ta-hanan-karena; Tsy fantany fa hanjo azy ny alahelo.
23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.
Izay mananatra olona no hahazo fitia be rahatrizay Noho izay mandrobo amin’ ny lelany.
24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.
Izay mandroba ray sy reny Ka manao hoe: Tsy heloka izany, Dia naman’ ny mpanimba.
25 Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.
Izay mierina manetsika ady; Fa izay matoky an’ i Jehovah dia hohatavezina.
26 Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.
Izay matoky ny fony dia adala; Fa izay mandeha amin’ ny fahendrena no ho afa-miala.
27 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
Izay manome ny malahelo tsy hanan-java-mahory; Fa izay mitampi-maso hahazo ozona be;
28 Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.
Raha misandratra ny ratsy fanahy, dia miery ny vahoaka; Fa raha ringana kosa izy, dia mihamaro ny marina.
