Притчи 28

1 Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.

Kefo zamavu zamava'ma nehazamokizmia, vahe'mo'za zamarotgo nosazanagi, kore nefraze. Hianagi fatgo zamavu'zamava'ma nehaza vahe'mo'za, laionimo nehiankna hu'za hanaveti'za nemanize.

2 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.

Mago kumapima vahe'mo'ma mago rimpama hu'zama omanesigeno'a, rama'a kva vahe fore hugahie. Hianagi antahi'zane vahe'ene antahi ama' hu antahi'zane vahe'ma mani'nesigeno'a, maka zamo'a knare huno vugahie.

3 Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.

Amunte omane vahe'mo'ma, amunte'ma omane vahe'ma azeri havizama nehiazamo'a, e'i ranko aruno hozamofo eri haviza hiankna nehie.

4 Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.

Kasegema ruhantagi vahe'mo'za, kefo avu'avaza'ma nehaza vahekura husga hunezmantaze. Hianagi kasegema nevaririza vahe'mo'za kefo vahe'mokizmia ha' renezmantaze.

5 Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.

Kefo zamavu' zamava'ma nehaza vahe'mo'za, fatgo huno refkohu avu'ava zana antahi amara nosazanagi, Ra Anumzamofonku'ma nehakamo'za makazana antahi amara nehaze.

6 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.

Amunte omane vahe'ma mani'neno fatgoma huno mani'zamo'a, havi avu'avateti'ma feno vahe'ma mani'zana agatere'ne.

7 Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.

Kasegema amage'ma ante mofavre'mofona, ama' antahiza agripina me'ne. Hianagi ne'zama nehana hu vahe'enema tragoteno manisia ne'mo'a, nefana ra agaze erimigahie.

8 Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.

Zagoma agrama trohu kazigati'ma ra zago agima ahentesia vahe'mofona, ana zagomo'a agri kupina omanegosianki, zamunte omane vahe'ma zamavesinte'za kegavama huzmantesaza vahe'mo'za erigahaze.

9 Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.

Kasegema antahizanku'ma amagena hunemia vahe'mofonena, Ra Anumzamo'a agri nunamuma antahizankura agotenente.

10 Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.

Iza'o fatgo vahe'ma avreno kefo avu'ava'ma hu kante'ma vanimo'a, agra'a asente'nesia kerifi tamigahie. Hianagi tamagema huno manisimo'a, knare'za erisanti haregahie.

11 Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.

Feno vahe'mo'a agra'agu'ma antahiana ama' antahi'zane vahe mani'noe huno hugahianagi, zamunte omane ama' antahi'zane vahe'mo'za, amane agrira age'za antahi'za hugahaze.

12 Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.

Fatgo vahe'mo'ma rankuma'mofoma kegavama higeno'a, mika veamo'a rimpa fru higeno, tusi muse nehaze. Hianagi kefo vahe'mo'ma kegavama higeno'a, mika vahe'mo'a franekie.

13 Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.

Iza'o kumi'ama framakinimo'a, nomani'zama'afina knarera osugahie. Hianagi kumi'ama huama nehuno, atreno arukrahe huno esimofona, Anumzamo'a asunku hunteno azeri so'e huntegahie.

14 Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.

Maka knama Ra Anumzamofonku'ma koro hunteno agoragama mani vahe'mo'a, muse hugahie. Hianagi izano agu'amo'ma hanavema atisimo'a, hazenke erigahie.

15 Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.

Kefo avu'ava'ma nehia kva vahe'mo'a, zamunte'ma omane vahe'mokizmia, laionimo vahe aheno nenaku krafa hiankna nehigeno, beamo'ma vahe'ma aheno nenaku arotago nehianka nehie.

16 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.

Vahe'amofoma knama zami kva ne'mofona, ama' antahi'zana agripina omanene. Hianagi havigema huno fatgo osu kanteti'ma fenoma eri'zanku'ma avesrama huntesia kva ne'mo'a, za'zate manino vugahie.

17 Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.

Mago vahe'ma ahefri'nesia ne'moma, vahe'ma ahe fri'nesia antahintahimo'ma knama neminkeno, nontema mani so'e osu vanoma nehina, aza osu atrenkeno frino.

18 Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.

Tamage avu'ava huno mani'zamo'a, hazenkefintira kagu vazigahie. Hianagi iza'o mani fatgoma huno'ma omanisimo'a, ame huno traka hugahie.

19 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.

Hanavema atino eri'zama mopafima erisimofona, ne'zama'amo'a avitegahie. Hianagi iza'o agafa'ama omanezante'ma avaririsimo'a, amunte omane vahe manigahie.

20 Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.

Tamagema huno hugahue nehiazama fatgo huno'ma nehia vahe'mo'a, rama'a asomu erigahie. Hianagi iza'o ame'ama huno feno vahe'ma maninaku'ma hanimo'a, hazenkefi ufregahie.

21 Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.

Magomofo kazigama nemanino magomofoma atre'zamo'a, knarera osu'ne. Hianagi mago'a vahe'mo'za breti ankra'are, kumi avu'avaza eri fore hugahaze.

22 Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.

Agraguke'ma antahi' vahe'mo'a, ame' huno feno vahe'ma mani'zanku agu'agesa nentahie. Hianagi henkama amunte omnesia zankura, keno antahino nosie.

23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.

Vahe'ma azeri fatgo hunaku azeri koneria ne'mo'a, vahe'mofoma masavenkema huzamante nera agatereneankino, henka rama'a vahe'mo'za agrikuke hugahaze.

24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.

Iza'o nerera nefa zama kumzafama neseno kumira nosue nehimo'a, agra mikazama eri havizama nehia vahe'ene tragonete.

25 Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.

Agraguke'ma antahi vahe'mo'a, ha' azeri onetie. Hianagi Ra Anumzamofonte'ma amentinti nehanimo'a, nomani'zama'afina mani knare hugahie.

26 Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.

Iza'o agra'a antahi'zanku'ma knare hu'neanki'na amne hugahuema hanimo'a, neginagi vahekna nehie. Hianagi iza'o ama' antahi'zampima vanimo'a, knazana agateregahie.

27 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.

Iza'o amunte omane vahe'ma amisimo'a, mago zankura upara osugahie. Hianagi iza'o ozamage vahe kna nehuno zamaza osanimo'a, rama'a kazusifi manigahie.

28 Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.

Kefo vahe'mo'zama kvama mani'za kegavama hazageno'a, mika vahe'mo'za fra'nekize. Hianagi ana kefo kva vahe'zagama frizage'za, fatgo vahe'mo'za ome rama'a nehaze.