Притчи 28
1 Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.
Den gudløse flyr, skønt ingen er efter ham; tryg som en Løve er den retfærdige.
2 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.
Ved Voldsmands Brøde opstaar Strid, den kvæles af Mand med Forstand.
3 Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
En fattig Tyran, der kuer de ringe, er Regn, der hærger og ej giver Brød.
4 Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.
Hvo Loven sviger, roser de gudløse, hvo Loven holder, er paa Krigsfod med dem.
5 Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.
Ildesindede fatter ej Ret; alt fatter de, som søger HERREN.
6 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.
Hellere en fattig med lydefri Færd end en, som gaar Krogveje, er han end rig.
7 Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.
Forstandig Søn tager Vare paa Loven, men Drankeres Fælle gør sin Fader Skam.
8 Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.
Hvo Velstand øger ved Aager og Opgæld, samler til en, som er mild mod de ringe.
9 Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.
Den, der vender sit Øre fra Loven, endog hans Bøn er en Gru.
10 Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.
Leder man retsindige vild paa onde Veje, falder man selv i sin Grav; men de lydefri arver Lykke.
11 Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
Rigmand tykkes sig viis, forstandig Smaamand gennemskuer ham.
12 Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.
Naar retfærdige jubler, er Herligheden stor, vinder gudløse frem, skal man lede efter Folk.
13 Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
At dølge sin Synd fører ikke til Held, men bekendes og slippes den, finder man Naade.
14 Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
Saligt det Menneske, som altid ængstes, men forhærder man sit Hjerte, falder man i Ulykke.
15 Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.
En brølende Løve, en graadig Bjørn er en gudløs, som styrer et ringe Folk.
16 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.
Uforstandig Fyrste øver megen Vold, langt Liv faar den, der hader Rov.
17 Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.
Et Menneske, der tynges af Blodskyld, er paa Flugt til sin Grav; man hjælpe ham ikke.
18 Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
Den, som vandrer lydefrit, frelses, men den, som gaar Krogveje, falder i Graven.
19 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.
Den mættes med brød, som dyrker sin Jord, med Fattigdom den, der jager efter Tomhed.
20 Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.
Ærlig Mand velsignes rigt, men Jag efter Rigdom undgaar ej Straf.
21 Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.
At være partisk er ikke godt, en Mand kan forse sig for en Bid Brød.
22 Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.
Misundelig Mand vil i Hast vinde Gods; at Trang kommer over ham, ved han ikke.
23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.
Den, der revser, faar Tak til sidst fremfor den, hvis Tunge er slesk.
24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.
Stjæle fra Forældre og nægte, at det er Synd, er at være Fælle med hærgende Mand.
25 Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.
Den vindesyge vækker Splid, men den, der stoler paa HERREN, kvæges.
26 Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.
Den, der stoler paa sit Vid, er en Taabe, men den, der vandrer i Visdom, reddes.
27 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
Hvo Fattigmand giver, skal intet fattes, men mangefold bandes, hvo Øjnene lukker.
28 Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.
Vinder gudløse frem, kryber Folk i Skjul; naar de omkommer, bliver de retfærdige mange.
