Притчи 27
1 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
Nelielies ar rītdienu; jo tu nezini, ko diena atnesīs.
2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
Lai cits tevi slavē un ne paša mute, svešs un ne paša lūpas.
3 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
Akmens ir grūts un smiltis smagas, bet ģeķa sēras sūrākas nekā abi.
4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
Nežēlība ir briesmīga lieta un bardzība ir kā plūdi; bet priekš skaudības, kas tur pastāvēs!
5 Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
Labāki skaidri pārmācīt, nekā mīlestība, ko nedabū redzēt.
6 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
Drauga sitieni nāk no labas sirds, bet viltīga ir nīdētāja skūpstīšana.
7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
Paēdis arī tīru medu min pa kājām, bet izsalkušam ikviens rūgtums ir salds.
8 Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
Kā putns, kas savu ligzdu atstājis, tāds ir cilvēks, no dzimtenes aizgājis.
9 Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
Eļļa un kvēpināšana iepriecina sirdi; tāds mīlīgs ir draugs, kas padomu dod no sirds.
10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
Neatstāj savu draugu, nedz sava tēva draugu, un savā bēdu laikā neej sava brāļa namā; labāks ir kaimiņš tuvumā, nekā brālis tālumā.
11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
Esi gudrs, mans dēls, tad mana sirds priecāsies, un es varēšu atbildēt saviem nievātājiem.
12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
Gudrais paredz nelaimi un paglābjās; bet neprāta ļaudis skrien vien un dabū ciest.
13 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
„Atņem tam drēbi; jo viņš priekš sveša galvojis, un tā nezināmā vietā ķīlā to.“
14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
Ja arī cilvēks no paša rīta skaņā balsī savu tuvāko svētī, to viņam tomēr var pārgriezt par lāstiem.
15 Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
Bez gala pil, kad lietus līst, un rējēja sieva tāda pat.
16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
Kas tādu grib valdīt, tas valda vēju un tur eļļu savā rokā.
17 Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
Dzelzs trinās pie dzelzs un cilvēks trinās pie cilvēka.
18 Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
Kas vīģes koku kopj, ēdīs viņa augļus, un kas par savu kungu gādā, taps godā.
19 Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
Kā vaigam vaigs atspīd ūdenī, tā cilvēka sirds cilvēkam.
Elle un bezdibenis nav pildāmi, tāpat cilvēka acis nav pildāmas. (Sheol h7585)
21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
Kausējams katls sudrabam, ceplis zeltam, un vīrs pēc savas slavas.
22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
Ja tu ģeķi piestā ar piestalu putraimos sagrūstu, ģeķība no viņa neatstāsies.
23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
Liec labi ziņā savus sīkos lopus un ņem vērā savus ganāmos,
24 Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
Jo mantas nepaliek mūžīgi, nedz ķēniņa kronis uz radu radiem.
25 Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
(Bet) kad siens nopļauts, un jauns zaļums nācis, un zāles uz kalniem salasītas,
26 Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
Tad tev jēri būs apģērbam, un āži par tīruma maksu,
27 Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
Un kazu piena būs diezgan tev un tavam namam par barību un par uzturu tavām kalponēm.
