Притчи 26
1 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
Lika som snö om sommaren, och regn i andene, så höfves icke enom dåra ära.
2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
Lika som en fogel bortfar, och en svala flyger, alltså biter intet en oförtjent banna.
3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
Hästenom en gissel, och åsnanom ett betsel, och dåranom ett ris på ryggen.
4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
Svara icke dåranom efter hans dårskap, att du honom icke lik varder.
5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
Men svara dåranom efter hans dårskap, att han icke skall låta sig tycka, att han är vis.
6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
Den ena sak genom ett galet bådskap beställer, han är såsom en halter på fötterna, och tager skada.
7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
Såsom enom krympling står att dansa, alltså står enom dåra tala om vishet.
8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
Den enom dåra äro tillägger, det är lika som man kastade en ädla sten uppå en stenrösjo.
9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
Ett ordspråk uti ens dåras mun är såsom en törneqvist, den uti ens druckens mans hand stinger.
10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
En god mästare gör ett ting rätt; men den som en klåpare lejer, honom varder det förderfvadt.
11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
Såsom en hund uppäter sina spyor igen, alltså är en dåre som sin galenskap på nytt bedrifver.
12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
När du en ser, som sig tycker vis vara, det är mera hopp uppå en dåra, än på honom.
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
Den late säger: Det är ett ungt lejon på vägenom, och ett lejon på gatone.
14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
En later vänder sig i sängene, lika som en dörr på dörrajernen.
15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
Den late gömmer sina hand i barmen, och det varder honom tungt, att han skall bära henne åt munnen.
16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
En later tycker sig visare vara än sju, som seder lära.
17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
Den som framgår, och blandar sig uti annars kif, han är lika som en, den der drager en hund med öronen.
18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
Lika som en hemliga med skott och pilar skjuter, och dräper;
19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
Alltså gör en falsk menniska med sin nästa, och säger sedan: Det var mitt skämt.
20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
Då intet mer ved är, slocknar elden; och när klaffaren är borta, vänder trätan åter.
21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
Såsom kolen glöd, och veden eld, alltså kommer en trätosam man kif åstad.
22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
Klaffarens ord äro såsom hugg, och de gå igenom hjertat.
23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
En förgiftig mun, och ondt hjerta, är såsom en lerpotta med silfslagg öfverdragen.
24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
Fienden varder känd vid sitt tal, och när han nalkas, far han med falskhet.
25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
Då han smeker med sitt mjuka tal, tro honom intet; ty sju styggelser äro uti hans hjerta.
26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
Den som hat hemliga håller, till att göra skada, hans ondska skall den meniga man uppenbar varda.
27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
Den ena grop gör, han skall falla deruti; och den en sten välter, uppå honom skall han komma.
28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
En falsk tunga hatar den henne straffar, och en smeken mun kommer förderf åstad.
