Притчи 26
1 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
Som sne om sommeren og som regn i høsttiden, slik høver ære for en dåre.
2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
Som spurven i fart, som svalen i flukt, slik er det med en uforskyldt forbannelse - den rammer ikke.
3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
Svepe for hesten, tømme for asenet, og kjepp for dårers rygg!
4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
Svar ikke dåren efter hans dårskap, forat du ikke selv skal bli ham lik!
5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
Svar dåren efter hans dårskap, forat han ikke skal bli vis i egne øine!
6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
Den som sender bud med en dåre, han hugger føttene av sig, han må tåle slem medfart.
7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
Visne henger benene på den lamme og likeså ordsprog i munnen på dårer.
8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
Lik den som legger sten i slyngen, er den som gir en dåre ære.
9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
Som en torn i en drukken manns hånd, slik er et ordsprog i dårers munn.
10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
En mester får alt i stand, men den som leier en dåre, er lik den som leier en som går forbi.
11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
Lik hunden som vender tilbake til sitt eget spy, er en dåre som kommer igjen med sin dårskap.
12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
Ser du en mann som er vis i egne øine - det er mere håp for dåren enn for ham.
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
Den late sier: Det er en løve på veien, en løve i gatene.
14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
Døren dreier sig på sitt hengsel, og den late snur sig på sitt leie.
15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
Den late stikker sin hånd fatet; han gider ikke føre den tilbake til sin munn.
16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
Den late er visere i egne øine enn syv som svarer med forstand.
17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
Lik den som tar fatt i øret på en hund som løper forbi, er den som lar sig egge til vrede over en trette som ikke kommer ham ved.
18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
Lik en gal mann som kaster ut brandpiler og skyter og dreper,
19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
er en mann som har sveket sin venn og så sier: Jeg spøker jo bare!
20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
Når det er forbi med veden, slukner ilden, og når det ingen øretuter er, stilles trette.
21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
Som kull blir til glør, og som ved nærer ild, slik voldes kiv av en trettekjær mann.
22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
En øretuters ord er som velsmakende retter, og de trenger ned i hjertets indre.
23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
Lik et lerkar som er overdratt med bly-glette, er brennende leber sammen med et ondt hjerte.
24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
Med sine leber skaper den hatefulle sig til, men i sitt indre gjemmer han svik.
25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
Når han gjør sin røst blid, så tro ham ikke! For der er syv vederstyggeligheter i hans hjerte.
26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
Den hatefulle skjuler sig i svik, men hans ondskap blir åpenbar i forsamlingen.
27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
Den som graver en grav, skal falle i den, og den som velter en sten op, på ham skal den rulle tilbake.
28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
En løgnaktig tunge hater dem som den har knust, og en falsk munn volder fall.
