Притчи 26
1 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
Quomodo nix in æstate, et pluviæ in messe, sic indecens est stulto gloria.
2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
Sicut avis ad alia transvolans, et passer quolibet vadens, sic maledictum frustra prolatum in quempiam superveniet.
3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
Flagellum equo, et camus asino, et virga in dorso imprudentium.
4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
Ne respondeas stulto juxta stultitiam suam, ne efficiaris ei similis.
5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
Responde stulto juxta stultitiam suam, ne sibi sapiens esse videatur.
6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
Claudus pedibus, et iniquitatem bibens, qui mittit verba per nuntium stultum.
7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
Quomodo pulchras frustra habet claudus tibias, sic indecens est in ore stultorum parabola.
8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
Sicut qui mittit lapidem in acervum Mercurii, ita qui tribuit insipienti honorem.
9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
Quomodo si spina nascatur in manu temulenti, sic parabola in ore stultorum.
10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
Judicium determinat causas, et qui imponit stulto silentium iras mitigat.
11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
Sicut canis qui revertitur ad vomitum suum, sic imprudens qui iterat stultitiam suam.
12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
Vidisti hominem sapientem sibi videri? magis illo spem habebit insipiens.
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
Dicit piger: Leo est in via, et leæna in itineribus.
14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
Sicut ostium vertitur in cardine suo, ita piger in lectulo suo.
15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
Abscondit piger manum sub ascella sua, et laborat si ad os suum eam converterit.
16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
Sapientior sibi piger videtur septem viris loquentibus sententias.
17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
Sicut qui apprehendit auribus canem, sic qui transit impatiens et commiscetur rixæ alterius.
18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
Sicut noxius est qui mittit sagittas et lanceas in mortem,
19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
ita vir fraudulenter nocet amico suo, et cum fuerit deprehensus dicit: Ludens feci.
20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
Cum defecerint ligna extinguetur ignis, et susurrone subtracto, jurgia conquiescent.
21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
Sicut carbones ad prunas, et ligna ad ignem, sic homo iracundus suscitat rixas.
22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
Verba susurronis quasi simplicia, et ipsa perveniunt ad intima ventris.
23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
Quomodo si argento sordido ornare velis vas fictile, sic labia tumentia cum pessimo corde sociata.
24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
Labiis suis intelligitur inimicus, cum in corde tractaverit dolos.
25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
Quando submiserit vocem suam, ne credideris ei, quoniam septem nequitiæ sunt in corde illius.
26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
Qui operit odium fraudulenter, revelabitur malitia ejus in consilio.
27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
Qui fodit foveam incidet in eam, et qui volvit lapidem revertetur ad eum.
28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
Lingua fallax non amat veritatem, et os lubricum operatur ruinas.
