Притчи 26
1 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
As snow in summer, and as rain in harvest, so, unbecoming to a dullard is honour.
2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
As a sparrow in wandering, as a swallow in flying, so, a causeless curse, shall not alight.
3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
A whip for the horse, a bridle for the ass, and a rod for the back of dullards.
4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
Do not answer a dullard, according to his folly, lest, even thou thyself, become like him;
5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
Answer a dullard according to his folly, lest he become wise in his own eyes.
6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
One who cutteth off feet, one who drinketh down wrong, is he who sendeth a message by the hand of a dullard.
7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
Useless are the legs of the lame, and a proverb, in the mouth of a dullard.
8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
Like tying a stone to a sling, so, is he that giveth honour, to a dullard.
9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
A brier cometh into the hand of a drunken-man, a proverb into the mouth of dullards.
10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
[As] an archer who woundeth every thing, [so] one who hireth a dullard, and a drunkard crossing the sea.
11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
As, a dog, returneth onto his own vomit, a dullard, repeateth his folly.
12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
Thou hast seen a man wise in his own eye, —more hope of a dullard, than of him!
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
Saith the sluggard, A roaring lion in the road! A tearing lion in the midst of the broadways.
14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
The door, turneth on its hinges, and, the sluggard, upon his bed.
15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
The sluggard burieth his hand in the dish, he is too lazy to bring it back to his mouth.
16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
Wiser is the sluggard in his own eyes, than, seven persons, who can answer with judgment.
17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
As he who layeth hold of the ears of a dog, is a passer-by, who giveth vent to his wrath over a quarrel, not his!
18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
As a madman throwing firebrands, arrows and death,
19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
So, is a man who deceiveth his neighbour, and saith, Was not, I, in sport?
20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
Without wood a fire is quenched, and, where there is no tattler, strife is hushed.
21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
Black coal to burning blocks, and wood to fire, so is a contentious man, for kindling strife.
22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
the words of a tattler, are dainties, they, therefore go down into the chambers of the inner man.
23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
Dross silver overlaid upon earthenware, so are burning lips, with a mischievous heart:
24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
With his lips, the hater dissembleth, but, within himself, he layeth up deceit:
25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
Though he make gracious his voice, do not trust him, for, seven abominations, are in his heart:
26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
Hatred may clothe itself with guile, his wickedness shall be disclosed in the convocation.
27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
He that diggeth a pit, thereinto, shall fall, and, he that rolleth a stone, upon himself, shall it return.
28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
A false tongue, hateth them who are crushed by it, and, a flattering mouth, worketh occasion of stumbling.
