Притчи 26
1 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
As snow in summer, and as rain in harvest, So honor [is] not fitting for a fool.
2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
As a bird by wandering, as a swallow by flying, So reviling without cause does not come.
3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
A whip is for a horse, a bridle for a donkey, And a rod for the back of fools.
4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
Do not answer a fool according to his folly, Lest you are like to him—even you.
5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
Answer a fool according to his folly, Lest he is wise in his own eyes.
6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
He is cutting off feet, he is drinking injury, Who is sending things by the hand of a fool.
7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
The two legs of the lame have been weak, And an allegory in the mouth of fools.
8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
As one who is binding a stone in a sling, So [is] he who is giving honor to a fool.
9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
A thorn has gone up into the hand of a drunkard, And an allegory in the mouth of fools.
10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
The Former of all [is] great, And He is rewarding a fool, And is rewarding transgressors.
11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
As a dog has returned to its vomit, A fool is repeating his folly.
12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
You have seen a man wise in his own eyes, More hope of a fool than of him!
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
The slothful has said, “A lion [is] in the way, A lion [is] in the broad places.”
14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
The door turns around on its hinge, And the slothful on his bed.
15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
The slothful has hid his hand in a dish, He is weary of bringing it back to his mouth.
16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
Wiser [is] the slothful in his own eyes, Than seven [men] returning a reason.
17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
Laying hold on the ears of a dog, [Is] a passer-by making himself wrath for strife [that is] not his own.
18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
As [one] pretending to be feeble, Who is casting sparks, arrows, and death,
19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
So has a man deceived his neighbor, And has said, “Am I not playing?”
20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
Fire is going out without wood, And contention ceases without a tale-bearer,
21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
Coal to burning coals, and wood to fire, And a man of contentions to kindle strife.
22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
The words of a tale-bearer [are] as self-inflicted wounds, And they have gone down [to] the inner parts of the heart.
23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
Silver of dross spread over potsherd, [Are] burning lips and an evil heart.
24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
A hater pretends by his lips, And he places deceit in his heart,
25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
When his voice is gracious do not trust in him, For seven abominations [are] in his heart.
26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
Hatred is covered by deceit, Its wickedness is revealed in an assembly.
27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
Whoever is digging a pit falls into it, And the roller of a stone, it turns to him.
28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
A lying tongue hates its bruised ones, And a flattering mouth works an overthrow!
