Притчи 25
1 И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.
Tahae Solomon kah rhoek he Judah manghai Hezekiah kah hlang rhoek loh a puen uh bal.
2 Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.
Pathen kah thangpomnah loh olka te a thuh tih, manghai kah thangpomnah long tah olka te a khe.
3 Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.
Buhuengpomnah he vaan ah, a laedil bal khaw diklai ah. Te dongah manghai rhoek kah lungbuei he khenah om pawh.
4 Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.
Ngun te a aek met pah. Te daengah ni hnopai aka saii ham khaw a poeh pa eh.
5 Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.
Halang khaw manghai mikhmuh lamkah loh haek uh. Te daengah ni a ngolkhoel loh duengnah dongah a ngol eh.
6 Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,
Manghai mikhmuh ah namah pom uh boeh, a hmuen tuenglue ah khaw pai boeh.
7 Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.
Na mik loh a hmuh vanbangla, hlangcong mikhmuh ah na kunyun lakah, “Nang pahoi yoeng dae,” a ti te then ngai.
8 Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.
Toe koeloe ham khaw khuen boeh. Meltam khaw, na hui neh na hmai a thae vaengah a bawtnah ah na saii ve.
9 Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,
Namah lamkah oelhtaihnah te na hui neh tuituk uh rhoi. Tedae baecenol he tah a tloe la puek sak boeh.
10 Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
Uepom loh nang n'ya vetih nang taengah theetnah loh paa tlaih pawt ve.
11 Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.
A buelhmaih la a thui olka tah cak ben dongkah sui thaihthawn la om.
12 Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
Hlang cueih a tluung vaengah aka hnatun kah a hna dongah sui hnaii, sui himbai la a om pah.
13 Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
Cangah tue vaengkah vuelsong a dingsuek bangla, uepom laipai long tah amah aka tueih kung taeng neh a boei te khaw a hinglu a caih sak.
14 Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.
Khomai neh khohli khaw om dae khonal a om pawt bangla, aka yan uh hlang kah kutdoe khaw a honghi ni.
15 Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
Thinsen rhangneh rhalboei a hloih thai tih, mongkawt ol loh songrhuh a khaem thai.
16 Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
Khoitui na hmuh te a rhoeh ah na caak mako, n'lawt vetih na lok ve.
17 Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
Na kho te na hui im ah a rhoeh la hawn sak aih, nang n'hnuenah vetih namah te m'hmuhuet ve.
18 Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.
A hui taengah a hong laipai la aka phoe hlang tah caemboh, cunghang neh thaltang aka haat bangla om.
19 Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.
Citcai tue vaengah hnukpoh pangtungnah ngawn tah, no hom, kho aka haeh banghui pawn ni.
20 Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.
Boethae lungbuei te laa neh aka hlai khaw, khosik tue vaengah himbai aka pit, a thuui dongah lunghuem bangla om.
21 Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,
Na lunguet khaw a pongnaeng atah buh cah lamtah, a halh bal atah tui tul.
22 Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.
Te vaengah ni nang kah hmai-alh te a lu dongla poep uh coeng tih, BOEIPA loh nang yueng la a thuung ni.
23 Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.
Tlangpuei yilh loh khonal hang khuen. A huephael kah olka loh a mikhmuh ah kosi a sah.
24 По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
Imkhui ah huta kah olpungkacan neh hohmuhnah hloih dongkah lakah tah, imphu kah yael ah khosak he then ngai.
25 Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.
Khohla bangsang kho lamkah olthang then khaw buhmueh rhathih vaengkah hinglu ham tui ding bangla om.
26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.
Tuisih loh rhong tih thunsih loh a nu banghui la, aka dueng loh halang mikhmuh ah a yalh pah.
27 Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.
Khoitui muep caak ham neh, thangpomnah loh a thangpomnah neh khenah he then pawh.
28 Който не владее духа си Е като съборен град без стени.
Vongtung aka tal khopuei neh, a mueihla kah tungaepnah aka tal hlang tah sut rhawp.
