Притчи 24
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Ko kirañe’o o lo-tserekeo, ko mañiry ho mpiam’ iareo.
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
Fa mikitroke hapiaroteñe ty ron-doha’iareo, vaho mivolan-tsiroe-tafatoe o soñi’eo.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Hihitse ty mahafonitse anjomba, vaho hilàla ty añorizañe aze;
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
Fahafohinañe ty mahapea o efe’eo amy ze hene vara soa naho mahafale.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Maozatse t’indaty mahihitse, manovon-kafatrarañe ty mahilala;
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
amy te fiaoloañe mahihitse ty ifanehafa’o amo ali’oo, vaho minday fandrebahañe ty hamarom-piaolo.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Loho ambone’ i seretsey ty hihitse; ie tsy manoka-palie an-dalam-bey eo.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Hatao mpikitro-draha ty mikilily hanao raty.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
Hakeo ty mikitro-kagegeañe, vaho tiva am’ondatio ty mpañinje.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Vata’e tsy an-kaozaran-drehe t’ie mitoirañe añ’andron-kaemberañe.
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
Hahao o kozozotem- bam-pandentañe mb’eoo, ie midaliendalieñe mb’am-panjamanañe mb’eo, Ehe, kalaño!
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Aa naho manao ty hoe irehe, Inao! tsy napota’ay ‘nio!— Tsy mahatsikarake izay hao i Mpandanja arofoy? tsy arofoana’ i Mpañambem-piai’oy hao? Tsy havaha’e am’ondatio hao o sata’eo?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
O anako, mihinana tantele, amy te soa, eka, mamy an-dañilañy ao ty tantele boak’ am-papi’ey.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Maharendreha te izay ty hihitse ami’ty fiai’o; ie trea’o le ho tendrek’ ama’o ty ho avi’o, vaho tsy haitoañe ty fisalalà’o.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Ko vandroñe’o, ty tsereheñe tia, ty anjomba’ i vañoñey; ko joie’o ty akiba imoneña’e;
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
fa mikorovoke im-pito ty vantañe, le mbe mitroatse avao; fe mivembeñe añ’andron-kankàñe o lo-tserekeo.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Ko irebeha’o ty fihotraha’ o rafelahi’oo, vaho ko ado’o hifalea’ ty tro’o i fitsikapia’ey.
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
fa ho vazoho’ Iehovà naho ho alihe’e vaho havì’e tsy ho ama’e i haviñera’ey.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Ko angovita’o o tsivokatseo, le ko itsikiriha’o o lo-tserekeo;
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
fa tsy aman-ko tamae’e ty tsereheñe; le hakipe ty failo’ i borololoy.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
O anake, mañeveña am’ Iehovà naho amy mpanjakay, le ko mitraok’ amo mpiolao,
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
fa hivovoa’ ty feh’ ohatse, vaho ia ty hahafohiñe ty fifetsaham-piantoañe hanoe’ i roroey?
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
Manoly o tsara retoañe ka o mahihitseo: Tsy mete an-jaka ao ty firihiañe.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Ze manao ty hoe amo aman-kakeoo: ‘Vantan-drehe,’ ro honjira’ i màroy; vaho ho heje’ o fifeheañeo;
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
fe ho ehake o mahafañendakeo vaho ho soa tata.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
Orofeñe o fivimby mahatoiñe an-kahiti’eo.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Henefo heike ty fitromaha’o alafe’e ao naho halahalao o tete’oo, vaho ranjio amy zao ty akiba’o.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Ko sesehe’o, tsy amam-poto’e t’indaty; vaho ko mamañahy am-pivimby.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Ko manao ty hoe: Hanoako hambañe amy nanoa’e ahikoy; sindre havahako ty amy sata’ey.
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
Niozàko ty tete’ i tembo, niariako ty tanem-balobo’ i seretse;
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
hehe t’ie nioboñobom-patike; nilafihan-kisatse i taney, vaho narobake ty kijolim-bato’e.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
Ie nitreako le naereñereko, nenteako vaho nitendrek’ anatse.
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Firotse kede, mandre betebeteke, mañohom-pitañe hiroro,
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
le hikovovoke mb’ama’o ty hararahañe, vaho hoe lahin-defoñe ty hapoia’o.
