Притчи 21
1 Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща.
Fia la ƒe dzi le Yehowa ƒe asi me; efiaa mɔe wòtoa afi sia afi si wòlɔ̃ la abe ale si woɖea toƒe na tsi si si tso tsidzɔtsoƒe ene.
2 Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.
Ŋutsu ƒe mɔwo katã dzea eŋu gake Yehowae daa dziwo kpɔ.
3 Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва
Nu dzɔdzɔe kple nu si le eteƒe wɔwɔ doa dzidzɔ na Yehowa wu vɔsa.
4 Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.
Ŋku gã kple dzi si me dada le lae nye ame vɔ̃ɖiwo ƒe akaɖi, evɔ wòhenye nu vɔ̃.
5 Мислите на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.
Vevidonula ƒe ɖoɖoɖowo hea viɖe vɛ nenema kee dzitsitsi hea ahedada vɛ.
6 Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, търсят смърт.
Kesinɔnu si wotsɔ alakpaɖe kpɔe la nu va yina kaba abe ƒuƒu ene eye wònye mɔ si ŋu aɖi vɔ̃ɖi le.
7 Грабителството на нечестивите ще ги обрече, Защото отказват да върнат това, което е право.
Ame vɔ̃ɖiwo ƒe ŋutasẽnuwɔwɔ ahe wo adzoe elabena wogbe be yewomawɔ nu nyui o.
8 Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.
Fɔɖila ƒe mɔ le gɔdɔ̃gɔdɔ̃ gake fɔmaɖila ƒe nuwɔwɔ le dzɔdzɔe.
9 По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
Enyo be woanɔ dzogoe dzi le xɔta wu be woanɔ xɔ ɖeka me kple srɔ̃nyɔnu dzrewɔla.
10 Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.
Nu vɔ̃ɖi wɔwɔ dzroa ame vɔ̃ɖi vevie, mekpɔa nublanui na ehavi o.
11 Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание,
Ne wohe to na fewuɖula la, bometsilawo dzea nunya; ne wofia nu nunyala la, sidzedze sua esi.
12 Справедливият Бог наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.
Dzɔdzɔetɔ la ɖea ŋku ɖe ame vɔ̃ɖi ƒe aƒe ŋu, eye wòhea gbegblẽ vaa ame vɔ̃ɖi la dzi.
13 Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.
Ne ame aɖe do toku ame dahe ƒe ɣlidodo la, ne eya hã do ɣli la, ame aɖeke masee nɛ o.
14 Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха укротява силен гняв.
Nunana si wona le adzame la faa dziku nu eye zãnu si woɣla ɖe awu ʋlaya te hafi tsɔ vɛ la léa avu dziku helĩhelĩ.
15 Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.
Afia nyui tsotso hea dzidzɔ vɛ na ame dzɔdzɔe, ke ehea ŋɔdzi vɛ na vɔ̃ wɔlawo.
16 Човек, който се отбие в пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите.
Ŋutsu si tra tso gɔmesese ƒe mɔ dzi la va dzudzɔna le ame kukuwo ƒe ha me.
17 Който обича удоволствие осиромашява, Който обича вино и масло не забогатява.
Ame si lɔ̃a agbeɖuɖu la azu hiãtɔ eye ame si lɔ̃a wain kple ami la makpɔ hotsui o.
18 Нечестивият ще бъде откуп за праведния, И коварният наместо праведните.
Ame vɔ̃ɖi zua avulénu ɖe ame dzɔdzɔe teƒe eye nenema ke nuteƒemawɔla ɖea nuteƒewɔla nu.
19 По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.
Enyo be nànɔ dzogbe wu be nànɔ anyi kple srɔ̃nyɔnu dzrewɔla kple dɔmedzoedola.
20 Скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.
Nuɖuɖu vivi kple ami bɔ ɖe nunyala ƒe aƒe me fũu, gake bometsila ɖua nu sia nu si le esi.
21 Който следва правда и милост, Намира живот, правда и милост,
Ame si tia dzɔdzɔenyenye kple lɔlɔ̃ la, tia agbe, dzidzedze kple bubu.
22 Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.
Nunyala dze kalẽtɔ ƒe du dzi eye wòmu mɔ sesẽ si ŋu wole dzi ɖom ɖo la ƒu anyi.
23 Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.
Ame si kpɔa eƒe nu kple eƒe aɖe dzi la, ɖea eɖokui tso dzɔgbevɔ̃e me.
24 Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.
Ŋutsu dadala, ɖokuiŋudzela, si wɔa nu tovo kple dada la, eyae woyɔna be, “Fewuɖula.”
25 Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят
Kuviatɔ ƒe nudzodzro ahe ku vɛ nɛ, elabena eƒe asiwo gbe be yewomawɔ dɔ o.
26 Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.
Ele nu dzrom ŋkeke blibo la, ke ame dzɔdzɔe la nana faa, eye metea ame o.
27 Жертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!
Ame vɔ̃ɖi ƒe vɔsa nye ŋunyɔnu, kaka wòahanye be etsɔe vɛ kple susu vɔ̃ɖi.
28 Лъжливият свидетел ще загине, А човекът, който слуша поука - ще го търсят да говори всякога.
Aʋatsoɖasefo atsrɔ̃ eye ame si ɖoa toe la atsrɔ̃ gbidigbidi.
29 Нечестивият човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.
Ame vɔ̃ɖi ɖoa mo kplala ɖi, ke dzɔdzɔetɔ léa ŋku ɖe eƒe mɔwo ŋu.
30 Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.
Nunya, gɔmesese kple ɖoɖo aɖeke meli si adze edzi o, ne etsi tsitre ɖe Yehowa ŋu.
31 Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.
Woblaa akpa na sɔ ɖe aʋakpegbe ŋu, gake Yehowa ƒe asimee dziɖuɖu ya le.
